Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Тя бе свалила пуловера си и бе останала по тесен бял потник. Затвори папката, която четеше, изправи се, разпусна кока си и го погледна.

— Не е толкова късно. Освен това не сме изпили виното.

— Минава полунощ — каза Пулър. — Трябва да поспим.

— Добре.

Той я погледна, а тя отвърна на погледа му.

— Какво?

— Знаеш какво, Пулър.

— И как ти хрумна тази идея? — попита тихо той.

— Хрумна ми в резултат на една пропусната възможност в Канзас.

— Искаш да кажеш, че си направила грешка?

— Да.

Той кимна, докато обмисляше думите й.

Тя пристъпи към него и докосна китката му. Големите й очи се впериха в неговите и когато го погали по ръката, през тялото му премина електрически ток.

— Искам го, Джон. Тук и сега. Искам да бъда с теб.

— Добре ли го обмисли? — попита той.

— Не желая да мисля. Предпочитам да ме води сърцето, а не главата.

Пулър се замисли върху думите й, докато тя продължаваше да го гали по ръката.

— Разследваме случай, Нокс. Аз трябва да следвам главата си. Лека нощ — каза той и тръгна към вратата.

Тя го изгледа отчаяно. Въздъхна шумно и се отпусна на леглото.

— Съжалявам за снощи.

Нокс извърна пребледнялото си лице към Пулър, който шофираше на запад през Вирджиния. Отиваха на среща с пенсионирания специален агент от ОКР Винсънт Диренцо. Той живееше на брега на езерото Смит Маунтин, близо до Роаноук.

Пулър не откъсваше поглед от пътя.

— Не обичам, когато си играят с мен, Нокс. Не го заслужавам, не и от теб.

— Какво означава това?

— Означава, че много бих искал да узная истинската причина да се появиш.

— Вече ти я казах.

— Не, пробута ми някакво обяснение. Сега искам истината.

Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна през прозореца.

— Предполагам, че начинът, по който си изкарвам прехраната, те кара да подозираш, че преследвам скрита цел. Че никога не ти казвам цялата истина.

— Самият аз не бих могъл да се изразя по-добре.

— Върви по дяволите, Пулър!

— Какво ще кажеш за онази сценка, която изигра снощи? Ако това беше опит да спечелиш доверието ми, трябва да кажа, че претърпя пълен провал.

— Добре, предполагам, че си го заслужавам — въздъхна тя. — Съжалявам. — Изправи се на седалката и попита: — Какво знаеш за Винсънт Диренцо?

Раменете на Пулър се отпуснаха с промяната на насоката, която поемаше разговорът.

— Направил е добра кариера в ОКР. Без грандиозни успехи, но и без сериозни провали. Върна обаждането ми тази сутрин и се съгласи да се срещнем.

— Каза ми, че живее край езеро.

— Смит Маунтин. Бях там преди време, докато разследвах един случай. Красиво място. Планините се издигат направо от водата. Всъщност езерото е язовир, чиито води се използват за производство на електроенергия — обясни Пулър. — Дълго е шейсет и пет километра, определено не е обикновено езеро.

— Звучи чудесно — кимна Нокс.

— Трябва да говорим и с полицаите в Уилямсбърг, които са разследвали серийните убийства.

— Вече се свързах с тях. Очакват да им се обадим. ФБР също е участвало в разследването.

Пулър кимна и каза:

— Надявам се да им позвъниш. Ти имаш по-голямо влияние в тези среди от мен.

— Очакваш да проведа доста разговори — отвърна рязко тя.

— Нали затова си тук? Да ми помогнеш.

Тя отново зарея поглед през прозореца и не му отговори.

Винсънт Диренцо беше вдовец, който живееше в сива къща с три спални, разположена в малък залив. В далечината се издигаха планини. Дворът бе добре поддържан, изпъстрен с цветни лехи.

Пулър и Нокс натиснаха звънеца няколко пъти, но никой не им отвори. Нокс надникна в гаража.

— Вътре има кола.

Пулър се огледа.

— Да го потърсим на кея. Времето е хубаво, може да го открием там.

— Чудесно място за живот след пенсиониране — отбеляза Нокс, докато вървяха към кея.

— Очакваш ли да се пенсионираш някога?

— Никой от нас не може да върши тази работа вечно.

— Понякога ми се струва, че не мога да правя нищо друго.

Макар езерото да бе сладководно, Пулър долови мирис на сол във въздуха. Цяла флотилия патици пореха водите, а една моторница, която теглеше скиор, направи завой, за да ги избегне. Патиците зашляпаха още по-бързо.

Пулър и Нокс продължиха по пътеката, която се виеше към брега, и след минута видяха кея. Край него имаше две стоянки за лодки, малък навес с кухня, градинска шатра и барака за инструменти, всичките разположени върху колове във водата, с под от импрегнирана дървесина.