Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Ти чу ли разговора? Къде беше брат ти?

— Боби беше навън. И не, не чух разговора. Но си спомням, че влязох в кухнята веднага след като тя беше окачила слушалката, и видях лицето й. Изглеждаше разстроена.

Той извади телефона си и набра един номер, който знаеше наизуст. Карол Пауърс вдигна след второто позвъняване.

— Карол, обажда се Джон Пулър. Когато говорихме, ти спомена, че приятелят ти е отменил срещата ви. В противен случай нямало да имаш възможност да ни гледаш.

— Точно така.

— Значи излизането на майка ми не е било планирано предварително? Искам да кажа, че нещо непредвидено е изникнало в последния момент, щом ти е позвънила същия ден.

— Предполагам. Но може да се е уговорила с някой друг да ви гледа и нещо да се е случило, макар да се съмнявам. Живеех наблизо и обикновено майка ти се обаждаше първо на мен.

— Спомена ли това пред някого, когато те разпитваха навремето? Че е решила да излезе в последния момент?

— Ами… не, никой не ме попита. Искаха да знаят кога съм дошла у вас и дали майка ти ми е казала къде отива. Това бяха въпросите им. Сбъркала ли съм нещо, Джон? Трябваше ли да им кажа, че излизането й не е било планирано предварително?

— Вината не е твоя, Карол. Трябвало е да те попитат. Благодаря.

Пулър прибра телефона и погледна Нокс.

— Причина и следствие? — попита тя. — Майка ти получава обаждане и решава да излезе. Звъни на детегледачката и се облича с най-хубавите си дрехи.

— Дали са проверили записите в телефонната компания?

— Ако го бяха направили, щяха да приложат разпечатката в досието. Доколкото си спомням, в него нямаше подобна информация. Невъзможно е да получим тези данни сега. Мисля, че телефонната компания, която обслужваше района преди трийсет години, беше част от „Бел“.

— Във всеки случай, тя е получила обаждане, което я е накарало да излезе.

— Сигурен ли си, че не си чул какво е казала по телефона?

Пулър поклати глава.

— Влязох тъкмо когато затвори. Зърнах само лицето й. Беше разстроена. Но когато ме видя, се усмихна. И ме помоли да й помогна с вечерята.

— Откакто влезе тук, паметта ти започна да се връща.

Той кимна.

— Но не мога да си спомня онова, което никога не съм знаел. Нямам представа кой се е обадил или какво са си казали. — Пулър погледна Нокс и добави: — Знам, че вероятността е малка, но можеш ли да помолиш твоите хора да проверят има ли начин да открием телефонния номер, от който са й позвънили?

— Ще се опитам. Както обаче сам каза, вероятността е малка.

— Може да извадим късмет.

— Защо следователите от ОКР не са проверили това? Ако подобна информация съществува, могат да получат достъп до нея толкова лесно, колкото и аз.

Пулър не отговори. Нокс пристъпи към него.

— Смяташ, че ти трябва да разрешиш загадката и никой друг, така ли?

— През изминалите трийсет години не си мръднах пръста, за да открия истината — отвърна той.

— Но ти си бил дете, когато това се е случило.

— Е, отдавна не съм дете.

— Но когато вече си имал възможност да направиш нещо, всички следи отдавна са били изстинали. Освен това си имал достатъчно други проблеми. Като участието в две войни например. Освен това армията едва ли щеше да ти даде отпуск, за да разследваш личен случай.

— Можеш да изреждаш колкото си искаш извинения, Нокс, аз също, но това не променя нищо.

— Отец Руни свали от баща ти всяко подозрение.

— Не е така. Той не може да бъде сигурен, нито пък аз. Баща ми е бил тук в този ден. Върнал се е по-рано и не е казал на никого. Но дори той да е невинен, пак не знам какво се е случило с майка ми. Не потърсих отговорите на този въпрос цели трийсет години, Нокс. Стига толкова. Ще доведа нещата докрай, дори това да ми струва живота.

— Пулър, разследването може да отнеме доста време. Имаш работа. Армията няма да ти позволи да…

— Да върви по дяволите армията — отвърна рязко той. — Ако трябва, ще напусна.

Нокс понечи да каже нещо, но се отказа. Въздъхна дълбоко и излезе от кухнята, за да позвъни на някого.

Пулър се върна в банята и надникна през прозореца.

Къде си отишла, мамо? Къде?

Пулър сведе поглед към телефона си. Тримата с баща му и брат му бяха напуснали Форт Монро скоро след изчезването на Джаки Пулър. Той самият се бе връщал неведнъж в базата, но все по работа и все за по няколко часа.

Използва телефона си, за да потърси информация в интернет. Въведе няколко критерия — „престъпление“, „изчезване“, „убийство“, „жени“, накрая годината и мястото — „Хемптън, Вирджиния“. Търсачката свърши своята работа и Пулър зяпна смаяно резултата.