Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Заглавието на първата страница казваше всичко. „Полицията подозира сериен убиец за смъртта на четири жени в Уилямсбърг, Вирджиния.“ Статията бе публикувана същата година и същия месец, когато бе изчезнала майка му.

А Уилямсбърг се намираше на половин час с кола от Форт Монро.

По дяволите!

Нокс влезе в стаята и каза:

— Задействах нещата за онова телефонно обаждане. Ще видят какво ще изскочи. — Спря, защото видя, че Пулър се е надвесил над телефона си и не обръща никакво внимание на думите й. — Какво има?

— Една секунда!

Пулър дочете информацията на дисплея, остави телефона си и обясни набързо какво е открил.

— Серийни убийства в Уилямсбърг? — възкликна Нокс с облещени очи.

— По същото време, а Уилямсбърг е само на половин час от тук.

— Как ти хрумна да потърсиш подобна информация?

— Първото правило при разследването на нерешени с години случаи изисква да проверим дали в района са извършени други престъпления, които може да са свързани с нашето. Трябваше да го направя отдавна.

— Искаш да кажеш, че серийният убиец може да е проникнал на територията на военна база, да е убил майка ти и… после какво? Отнесъл е трупа?

— Нямам представа. Знам само, че това е възможна следа. И да, това беше действаща военна база. Но когато майка ми е излязла, вече е било тъмно. Освен това вечер по улиците обикновено нямаше хора. Част от жилищата на офицерите стояха празни, а навън не си играеха много деца. Баща ми беше изключение. Беше се оженил късно. Не мога да се сетя за друг генерал с малки деца. Децата на връстниците му бяха много по-големи. Да не забравяме и че този квартал е доста изолиран и отдалечен от по-оживената част на базата. Още тогава част от сградите пустееха. Може да я е завлякъл в някоя от тях. Изглежда малко вероятно сериен убиец да нападне поредната си жертва именно тук, но е възможно.

— Но как е влязъл в базата?

— Може да го е направил през деня.

— Искаш да кажеш, че е бил в униформа?

— Във Форт Монро служеха много хора, които не носеха униформа. Но да, нищо чудно да е бил в униформа.

— Да разбирам ли, че серийните убийства в Уилямсбърг са останали неразкрити?

— Полицията не е имала дори заподозрян. Изобщо не е повдигала обвинения. А става въпрос за четири убийства. Все на жени.

— А телата?

— Намерени са в района — на изолирани места, в плитки гробове…

— Останките на майка ти не са били намерени.

— Така е. Но ако става въпрос за същия убиец, може да е скрил тялото й по-добре от останалите.

— По кое време са били извършени убийствата? След изчезването на майка ти ли?

— Не. Последната жертва е убита три дни по-рано.

— Някакъв общ модел в нападенията? С каква периодичност са извършени?

— В разстояние от две седмици помежду им.

— В такъв случай смъртта на майка ти се явява аномалия в този модел.

— Така е, но серийните убийци невинаги следват модела. Понякога се възползват от възможност, която се е появила неочаквано.

— Мисля, че възлагаш прекалено много надежди на тази следа.

Той я погледна.

— Това е потенциална следа, Нокс. Нищо повече.

— Потенциална следа отпреди трийсет години. Как възнамеряваш да тръгнеш по нея?

— Полицейското досие по случая ми се струва добро начало.

— И ще се обърнеш официално към местната полиция в качеството си на военен следовател?

Пулър не отговори.

— Не участваш в разследването, не и официално — продължи Нокс. — Затова не съм сигурна, че ще постигнеш нещо.

— Но ти можеш да вземеш документите по случаите с убийствата.

— Възможно е, но официално аз също не участвам в разследването. Имам си началство, пред което се отчитам, също като теб.

— Наистина ли? Смятах, че си в отпуск и затова си дошла тук… А не по други причини.

Тя го погледна, но той издържа на погледа й със същата непоколебимост.

— Можем да се въртим в кръг дни наред — каза тя накрая. — Не улесняваш нещата, Пулър.

— Ще го направиш ли?

— Ще позвъня.

— Кажи, че става дума за националната сигурност. Така ще получиш досиетата за отрицателно време. В противен случай ще ни накарат да чакаме с месеци. Кажи им, че ще изпратиш агент от ОКР, който да вземе копия още днес.

— Архиви на телефонна компания отпреди трийсет години и полицейски досиета на четири неразкрити убийства. Това разследване се развива с невероятна скорост.

— Разследванията също еволюират, Нокс. Те се променят. Като живи същества са. И понякога се превръщат в нещо неузнаваемо.