Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Пет часа по-късно Вероника Нокс научи, че телефонната компания не пази архиви отпреди трийсет години, но за сметка на това двамата с Пулър стояха пред десет кашона с копия на документи — всичко, с което полицията в Уилямсбърг и ФБР разполагаха във връзка с четирите убийства.

Бяха отнесли кашоните в хотелската стая на Нокс и ги бяха наредили покрай стената. Поръчаха си храна в стаята и започнаха да преглеждат документите.

Нокс седеше на леглото. Беше се преоблякла в черен клин и пуловер. Беше боса. Косата й бе вдигната на кок.

Пулър бе със същите дрехи, с които бе прекарал деня. Той седеше на малкото бюро до стената и се взираше напрегнато в снимките и документите. От време на време записваше нещо в бележника си.

Стаята имаше балкон с плъзгаща се врата, която Нокс бе оставила отворена, за да влиза океанският бриз.

Поръчката им пристигна — стек с печени картофи за него, салата със скариди за нея. Той се изненада, когато видя и бутилка червено вино. След като сервитьорката си тръгна, Нокс отвори бутилката и си наля малко в една чаша. Помириса виното и погледна Пулър.

— Не знам за теб, но аз лично мисля по-добре, когато пийна малко вино.

Той кимна бавно.

— Добре.

— Не смятам, че трябва да го оставим да диша. Няма да разкрие допълнително вкуса или аромата си. Виненият лист предлагаше доста добра селекция.

— Тези неща не са по джоба ми. Предпочитам бира.

Тя му подаде пълна чаша и двамата започнаха да вечерят, но продължиха да преглеждат документите. След малко Пулър каза:

— Местните ченгета не са обработили местопрестъплението както трябва, а по всичко изглежда, че и федералните не са се справили добре, след като са се включили.

Нокс завъртя леко виното в чашата си, преди да отпие.

— Много добре знаем колко високи изисквания има старши военен следовател Пулър.

— Това не е шега — отвърна той.

Тя го погледна.

— Не съм казвала, че е шега. И ако не си забравил, виждала съм с очите си как ти обработваш местопрестъпление, затова коментарът ми беше всъщност комплимент. Искам да те помоля да не се заяждаш с мен за всяка изречена дума.

Пулър сведе поглед.

— Извинявай. Този случай…

— Не е като другите. Това ми е ясно, Пулър. Затова да продължим да търсим и да видим какво ще открием. Доколкото разбирам, всички жени са били неомъжени, с добри професии, на по двайсет и няколко.

— Което е необичайно за сериен убиец — отбеляза Пулър. — Те обикновено се ориентират към проститутки, момичета, избягали от дома си, жени, лишени от семейна подкрепа или с рискова професия.

— Така че никой да не го е грижа, когато изчезнат — добави Нокс. — Майка ти обаче не попада в нито една от тези категории. Освен това не е била млада, неомъжена и с добра професия.

— Може да е единичен случай — предположи Пулър. — Или да се е оказала на неподходящото място в неподходящото време. Ами ако я е видял да върви сама, елегантно облечена? Макар да е по-възрастна от останалите жертви, тя изглеждаше доста млада за възрастта си.

— Била е красива жена.

— Виждала ли си я на снимка?

— Както ти казах, подготвих си домашното, преди да дойда тук — отвърна тя. — В момента я виждам пред мен.

— Какво искаш да кажеш?

— Може да си наследил ръста на баща си, но очите, носът, скулите са на майка ти.

Пулър сведе поглед към папката, която държеше в ръце. Почувства се неловко от думите й.

— Никога не съм се замислял върху това.

— Защото ти напомня за загубата? — предположи Нокс.

Пулър не отговори.

— Това съвпадение ми се струва странно — продължи Нокс. — На половин час от Форт Монро действа сериен убиец, чиито жертви са млади жени, а полицията не си прави труда да провери дали няма връзка с убийството на майка ти. Най-малкото е трябвало да съберат информация, особено след като не са имали други улики.

— Повече от странно е. Бих казал необяснимо.

Пулър се пресегна и взе друга папка.

— Какво е това? — попита Нокс, която бе изпила виното си и си наливаше още.

— Досието на ОКР по случая на майка ми. Ако агентът, ръководил разследването, е още жив, може би трябва да говорим с него.

— Смяташ ли, че ще си спомни нещо, което да ни бъде от полза?

— Затова задаваме въпроси.

Прегледаха всички документи, след което Пулър проведе няколко разговора и откри пенсионирания агент на ОКР Винсънт Диренцо. Остави му съобщение, след което стана и протегна едрото си тяло.

— Мисля, че приключихме за днес, Нокс.