Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Пулър се замисли върху думите на пастора.

— Можете ли да ми кажете още нещо, което да ми помогне да открия истината?

Отец Руни остана неподвижен толкова дълго, че Пулър се запита дали не е заспал на стола си. Накрая старецът отговори:

— Баща ти дойде при мен няколко дни след изчезването на майка ти.

Пулър се напрегна.

— Какво искаше?

— Да се изповяда. И преди да ме попиташ, не, не мога да кажа какво сподели баща ти с мен.

Пулър започна да се ядосва.

— Не мисля, че това ми помага по някакъв начин.

— Мога да ти кажа, че баща ти беше съсипан от изчезването й. Никога не го бях виждал толкова отчаян. Буквално неутешим. Затова, ако си мислиш, че той има нещо общо със случилото се, много грешиш. Опасявам се, че това е всичко, което мога да споделя с теб. Надявам се да ти е от полза. Изповядал съм толкова хора, видял съм толкова тъга, съжаление, вина, Джон. Чувството на вина, което измъчваше баща ти, бе продиктувано единствено от обстоятелството, че в онази вечер е отсъствал от дома си и не е защитил жената, която обичаше.

Пулър стана и протегна ръка.

— Благодаря ви, отче. Това беше най-хубавото нещо, което съм чувал от много, много време.

В очите на възрастния свещеник проблесна искрица, която очилата не успяха да скрият.

— Ако започнеш да ходиш редовно на църква, ще чуваш хубави неща всяка неделя.

Пол Роджърс придърпа надолу ръкавелите на ризата си, нагласи слушалката в ухото си и постави микрофона на два-три сантиметра вдясно от устата си.

Външният му вид се допълваше от тъмни очила и мека филцова шапка, която да скрие обръснатото му теме. Не забравяше нито за миг, че има издадена заповед за задържането му и ченгетата много добре знаят как изглежда. Бе започнал да си пуска и козя брадичка.

— Роджърс, проверка на връзката — каза той в микрофона.

В слушалката се разнесе пукот, след което прозвуча глас:

— Добре, Пол. Чувам те силно и ясно. Лека работа.

Роджърс се облегна на тухлената стена до входа. Пред вратата бяха разположени две месингови стойки с опънато между тях плюшено въже като в някой театър.

До отварянето на бара оставаха трийсет минути, но по улицата вече се бе събрала опашка от нетърпеливи клиенти, толкова дълга, че завиваше зад ъгъла. Бяха предимно младежи, повечето несъмнено военни с обръснати глави и мускулести тела. Жените бяха облечени елегантно, а мъжете нямаха търпение да пийнат нещо и да направят поредното завоевание на нежния фронт.

Роджърс бе вперил поглед в смартфона си и изучаваше списъка с ВИП гости. Той се състоеше от десет имена. Важни клечки, предположи Роджърс. Поне за местните мащаби.

Огледа хората на опашката. Повечето разговаряха по телефоните си или пишеха нещо на тях. Други си правеха снимки. Бе чувал за съществуването на разни неща, наречени Фейсбук и Туитър, но нямаше идея какво представляват те. Бе забелязал как една млада сервитьорка в бара качва нещо във Фейсбук. На Роджърс то му заприлича на снимка на обяда й, но после бе видял друга снимка, на която момичето бе почти голо, затова побърза да извърне поглед.

Да, светът се бе променил твърде много за изминалите десет години. Неколцина мъже от опашката го наблюдаваха. Знаеше какво правят, защото и той правеше същото: преценяваше ги.

И знаеше, че ще си пробват късмета с него. Може би щяха да му покажат фалшив документ за самоличност, да му разкажат някоя покъртителна история или да отвлекат вниманието му, за да вкарат приятелите си незабелязано.

Роджърс завъртя глава първо на едната, после на другата страна, докато вратът му изпука. Разтри тила си. Започваше да го сърби там. А това не бе добър знак.

Гледай да не се издъниш. Да не прекалиш. Не прави нищо, което да им позволи да те пипнат.

С помощта на инструменти, които бе намерил в микробуса, както и на флакон черна боя и тиксо, бе променил регистрационните номера — една буква и една цифра бяха заменени от други. Така шофирането на микробуса ставаше по-безопасно. В момента обаче трябваше да се концентрира върху непосредствената си задача.

Трийсетте минути най-сетне изтекоха и Роджърс се отблъсна от стената и откачи червения шнур.

— Един по един, ако обичате. Пригответе документите си за самоличност. И, моля, не създавайте проблеми — извика той високо. — Фалшивите документи подлежат на конфискация. Който не харесва това правило, може да потърси друго заведение.

Опашката пристъпи напред.

Роджърс бе получил специална ултравиолетова лампа за проверка на документи, като онези, които използваха на гишетата за паспортен контрол по летищата. Заподозреше ли, че някой не е навършил пълнолетие — а повечето клиенти бяха именно около тази възраст, — той изваждаше лампата и осветяваше документа му за самоличност. На три пъти проверката продължи по-дълго от обичайното, защото шофьорските книжки, които му показаха, бяха толкова добре фалшифицирани, че щяха да заблудят всеки, който нямаше такава лампа. Двете момичета и момчето, заловени да хитруват, не искаха да си тръгнат мирно и кротко, но Роджърс ги изгледа по начин, който ги накара да се обърнат и да си тръгнат безмълвно.