Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Какво знаеш за полета? Защо информацията е била погребана толкова дълбоко, че никой не е разбрал? Разследващите сигурни ли са, че баща ми е летял с този самолет?

— Ето го големия въпрос, Пулър. И трябва да ти кажа, че не съм никак доволна от това, което научих до момента.

Той отби от пътя и се обърна към нея.

— Знаеш за полета, знаеш, че не е имал официални срещи? И не си доволна от това, което си научила до момента? Откога разследваш този случай?

— Отскоро. Но работата ми се отличава с изключителна ефективност — добави невъзмутимо тя. — Освен това имам пълномощия да изисквам отговори от хора, които не са свикнали да отговарят на въпроси.

— Предполагам — отвърна Пулър с нотка на завист.

— Защо не се е прибрал по-рано? — попита тя.

Пулър извади плика от джоба си и й го подаде. После се върна на пътя и продължи да кара. Нокс разгъна писмото и го прочете два пъти.

— Баща ти чел ли го е?

— Не съм сигурен. Знам само, че беше у него.

— Тя е искала нещата между тях да се получат.

— Но в същото време той е имал мотив да я убие.

— Не го знаем със сигурност — възрази Нокс. — Тя твърди, че иска да замине за известно време, като вземе теб и брат ти. Обзалагам се, че баща ви не е останал доволен от това.

— Категорично не.

— Възможно е да има и друга причина.

— Например?

— Някоя стара история. Друга жена?

— Баща ми наистина имаше друга любов.

Вероника Нокс подскочи на седалката и го погледна.

— Какво?!

— Нарича се Армията на САЩ. Той едва намираше време за семейството си, какво остава за друга жена. Но ми е интересно защо се е върнал по-рано и не е казал на никого.

— Ще трябва да разберем. Къде отиваме, между другото?

— Имам среща с един свещеник.

— Защо? — попита озадачено Нокс.

— За да изповядам греховете си.

— Питам те сериозно, Пулър.

— Той е човекът, който може да ни отведе до друг човек.

Тя се отпусна на седалката.

— Добре. — А после добави: — Отдавна не съм се изповядвала.

— Католичка ли си?

Нокс кимна.

— Но днес няма да се изповядвам.

— Защо?

— Съмнявам се, че ще ни стигне времето. Може да отнеме няколко часа.

Той я изгледа учудено и тя добави:

— Никога не съм твърдяла, че съм ангел.

Когато Пулър и Нокс влязоха в църквата, отец О’Нийл редеше псалтири по пейките. Преди да тръгнат по пътеката, тя се прекръсти.

О’Нийл пристъпи към тях и Пулър му представи Нокс.

— Много ми е приятно — отвърна пасторът. После се обърна към Пулър и продължи: — Поразпитах тук-там и мога да ти кажа, че имаш късмет. Отец Руни е жив. Пенсионер е и живее при роднини в Уилямсбърг, който е съвсем близо. — О’Нийл подаде на Пулър лист хартия. — Това са адресът и телефонният му номер. Не съм му звънял. Реших, че е по-добре ти да го направиш.

— Благодаря ви, отче — каза Пулър. — Много ми помогнахте.

— Това е работата на свещениците, да помагат на другите — отвърна О’Нийл и се обърна към Нокс: — Видях, че се прекръстихте, когато влязохте.

— Възпитана съм в католическата вяра — каза тя.

— И къде ходите на църква?

Нокс се поколеба.

— Никъде. Пътувам доста.

— В тази страна има много католически църкви.

— В Близкия изток са доста по-малко.

О’Нийл се усмихна и каза:

— Мисля, че в случая най-подходящият отговор е: аз съм туш.

— Докато пътувахме насам, Нокс сподели, че обмисля възможността да се изповяда. Отдавна не го била правила. Стори ми се, че е насъбрала доста неща, които да сподели…

О’Нийл засия и отвърна:

— Желаете ли да се изповядате, госпожице Нокс? Обикновено не изповядвам по това време на деня, но винаги правя изключение за хора, които пътуват много, а се нуждаят от този важен католически ритуал. Нямаме истинска изповедалня, но използваме за целта място, където никой няма да ни безпокои.

Нокс изгледа мрачно Пулър и отвърна:

— Благодаря ви, отче. Непременно ще се възползвам от предложението ви при първия удобен случай.

О’Нийл се ръкува с двамата, след което пожела на Пулър успех в търсенето. Когато излязоха навън, Нокс каза:

— Хм, защо се чувствам така, все едно съм длъжна да кажа сто пъти „Аве Мария“?

— Изповедта щеше да пречисти душата ти.

Тя го смушка леко с лакът.

— Да потегляме към Уилямсбърг.

— Да. Но преди това трябва да звънна на номера, който ми даде пасторът.

Пулър проведе разговора, докато седяха в шевролета. Когато приключи, заяви:

— Роднините са предупредени за идването ни и отец Руни ще бъде готов да разговаря с нас.