Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Мъжът пъхна стодоларова банкнота в ръката на Роджърс.

Всички показаха шофьорските си книжки и Роджърс свери имената им с тези от дисплея на телефона.

— Приятно изкарване, господин Куентин.

Куентин се обърна към него и се усмихна.

— Винаги си изкарвам приятно — каза той и прегърна красивата жена до себе си, а тя се протегна и постави червеното въже на мястото му с усмивка и игриво завъртане на ханша.

Някои хора са като цар Мидас — каквото докоснат, го превръщат в злато, помисли си Роджърс.

Надзърна през вратата тъкмо навреме, за да види как групичката се качва на втория етаж и изчезва в една стая. Той не се бе качвал горе. Пред стълбището също имаше въже, но един охранител го бе вдигнал и пропуснал компанията. Роджърс се зачуди що за хора ще отидат на бар, без да се отбият на самия бар. Вероятно горе имаше друг, специално за ВИП гости. Може там да се предлагаха неща, които бяха недостъпни за простолюдието долу.

Той тъкмо се канеше да затвори вратата, когато видя Хелън Майърс да се качва по стълбите и да влиза в същото помещение.

По-късно вечерта Роджърс се отзова на четири повиквания от бара, за да се справи с проблемна ситуация. И четирите пъти той просто хвана ръката на буйстващия клиент и го изведе безмълвно навън. На два пъти видя Майърс да го наблюдава от горния етаж. Изглеждаше доволна от работата му.

Заведението остана пълно докъм един през нощта. Стотици хора бяха дошли да пийнат, да потанцуват или да попеят на караоке. След този час тълпата оредя. В два часа Роджърс и другият охранител изпратиха последните клиенти, които едва се държаха на краката си. После се появиха чистачите и започнаха да подреждат столовете и да мият пода. До сутринта миризмата на белина сигурно ще се разнесе, помисли си Роджърс.

Нямаше представа колко питиета са били изпити за изминалите шест часа, но имаше чувството, че „Камуфлаж“ е изкарал купища пари.

Той седеше на бара с чаша вода пред себе си, когато се появи Майърс и седна до него. Извади електронна цигара и я пъхна между устните си.

— Как мина първата вечер?

— Горе-долу според очакванията — отвърна той.

— Чух за спречкване на опашката. С някакви едри младежи.

— Не пожелаха да разберат правилата. Наложи се да им дам урок. Но подходих изключително любезно. Точно както казахте.

— Видях как изведе двама души от бара. Добре се справи.

— Благодаря — отвърна Роджърс, отпи от водата и остави чашата си. — Джош Куентин?

Майърс извади електронната цигара от устата си.

— Какво за него?

— Какво го прави ВИП клиент?

— Притежава собствена компания. Изключително умен е. Не е милиардер, но ще стане. А е едва на трийсет.

— Браво на него. Доведе хубава група приятели.

— Той има много приятели.

— Да, видях го да опипва една от своите приятелки. Тя нямаше нищо против.

Майърс сви рамене.

— Човекът получава това, за което си плаща.

— Почти милиардер, а? Богаташите не ходят ли в по-лъскави клубове, само за баровци?

Тя се намръщи.

— Това не е Вегас. А и ние не сме обикновен бар. Умеем да се грижим за различни интереси и вкусове. Някои по-изискани от други. Лека нощ — каза Майърс и се надигна от стола си.

— Ами парите ми?

Тя се обърна към него.

— Плащаме в петък.

— Работата е там, че се нуждая от пари сега.

Майърс го изгледа изпитателно. После заобиколи барплота, отвори касата, отброи две банкноти по петдесет долара, десет по двайсет, десет по десет, а останалото — банкноти от по един и пет долара. Стегна пачката в ластик и му я подхвърли.

— Благодаря — каза Роджърс и прибра парите в джоба си.

— За нищо. Правя изключение само този път. Отсега нататък ще чакаш до петък.

— Ясно.

— И макар официално да не се числиш към персонала, ще ти удържа известна сума за здравна застраховка, както и за данък общ доход. Не искам проблеми с данъчните.

— Колко ще остане за мен?

— Достатъчно. Освен ако не попълниш формулярите. С пълното си име, номера на социалната осигуровка и прочие.

— Не, не искам да го правя.

— Добре. Но да знаеш, че никога не съм плащала под масата. Не съм привърженичка на подобни практики.

— Защо правите изключение за мен?

Тя се облегна на бара и отвърна:

— Защото имаш вид на човек, който се нуждае от помощ.

— Благодаря ви. Как е Карл?

— Ще се оправи. И не забравяй, че той е твоят шеф.

— Няма да го забравя. До утре, госпожо.

Роджърс се надигна от мястото си и тръгна. Наближаваше три сутринта. Време беше да се залови за работа.