Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Не съм приключил с него, госпожо Майърс — каза Карл, без да откъсва поглед от Роджърс.

— Можеш да се пробваш на канадска борба, ако нямаш нищо против да ти изкълча рамото.

— Обикновено се боксирам с новите — отвърна рязко Карл.

— Не бих те посъветвал — каза Роджърс. — Двубоят няма да е честен.

— Мръсен дребосък!

Карл се опита да изрита Роджърс, който направи крачка встрани, хвана крака му и дръпна рязко без никакво усилие. Миг след като Карл се озова на пода, Роджърс скочи върху него, изви ръката му зад гърба и започна да го души, в резултат на което Карл подбели очи.

— Престани! Престани! — извика Майърс.

Роджърс веднага стана и отстъпи назад.

— Получавам ли работата? — попита спокойно той.

Майърс изгледа Карл, който лежеше замаян на пода, после вдигна очи към Роджърс.

— Кога можеш да започнеш?

— Тази вечер.

— Добре. — След което добави неуверено: — Имаш ли някакъв проблем, за който трябва да знам, Пол?

— Нямам никакви проблеми. И ще се справя добре със задълженията си.

— Добре, стига да не убиеш някого.

Роджърс не отговори. Помогна на Карл да се изправи и да седне на един стол. Едрият мъж избягваше погледа му.

— Съжалявам, че те нараних — извини се Роджърс. — Но имах нужда от тази работа.

Карл, който едва дишаше, само му махна с ръка.

Майърс изведе Роджърс от офиса и му показа малка стаичка зад бара. Взе от там дрехи и обувки и му ги връчи с думите:

— Това е облеклото на охраната. Би трябвало да ти стане.

— Благодаря.

— Имаш ли смартфон? — попита тя.

Той поклати глава.

— Нямам смартфон и нямам пари да си купя.

Майърс отвори един шкаф, извади кутия и му я подхвърли.

— Това е „Самсунг“. Има връзка с интернет и всичко останало. Ще заработи веднага щом го включиш. Номерът е изписан на дисплея. Можеш да го ползваш, докато работиш тук.

Роджърс го прибра в джоба си.

— Благодаря — каза той.

— По време на работа трябва да носиш слушалка и микрофон, за да поддържаш непрекъсната връзка с останалите.

— Говорите, сякаш сте служили в армията.

— Ще се видим довечера. Ела два часа по-рано, за да ти обясним как работим. Ясно ли е?

— Да.

Тя хвърли тревожен поглед към вратата.

— Как успя да се справиш с Карл?

— Знам това-онова. Трябваше да му покажа какво мога.

— Но той те превъзхожда с петнайсет сантиметра и петдесет килограма. Имал си е работа с много по-едри от теб и никой не е успявал да направи това, което ти направи току-що. Карл винаги ги просва на пода.

— По-силен съм, отколкото изглеждам — каза Роджърс.

— Очевидно.

Той я остави да се взира неуверено след него.

Върна се в микробуса и подкара към мотел, който предлагаше стаи за двайсет и девет долара на нощ. Беше същински коптор, но след десет години в затворническа килия Роджърс не се интересуваше къде спи, стига да можеше да излезе през вратата, когато си пожелаеше. Плати в брой за три нощи, паркира белия микробус пред стаята си и влезе вътре.

Петстотин долара на вечер и никакви задължения през деня. Това означаваше, че ще има достатъчно свободно време да осъществи плана си. Тази работа му предоставяше идеална възможност да обикаля из района.

Роджърс заключи вратата след себе си, остави сака на пода, окачи дрехите си в гардероба и пъхна обувките си под тях. Седна на ръба на леглото и сведе поглед към дисплея на смартфона. Никога не бе използвал подобно нещо. Смартфоните се бяха появили, когато той вече бе в затвора. Но въпреки това бързо разбра как се борави с него.

Влезе в интернет и продължи да търси информация за „Екселон“. Ставаше все по-умел и започна да прескача от сайт на сайт, докато най-после откри нещо интересно.

Бивш президент и главен изпълнителен директор на кампания се оттегля на архипелага Аутър Банкс.

Статията бе отпреди пет години. Крис Балард бе основал и ръководил първо „Балард Ентърпрайзис“, а после и наследилата я компания „КБ Екселон“. Инициалите КБ очевидно означаваха Крис Балард. Впоследствие той бе предал управлението в ръцете на други хора. Осемдесетгодишният вече Балард се бе оттеглил, за да води по-спокоен живот край пясъчните плажове на Северна Каролина.

В статията се изброяваха част от успехите на Балард и се споменаваше, че компанията му работи в тясна връзка с Агенцията за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната. Журналистите излагаха накратко и историята на агенцията.

Тя била създадена в края на петдесетте години на миналия век от президента Айзенхауер. Появила се в отговор на изстрелването на съветския „Спутник“. Сменила името си няколко пъти, докато през 1996 г. се превърнала в сегашната агенция, която разполагаше с нова централа в Арлингтън, Вирджиния, стотици служители и бюджет от три милиарда долара. Основната й задача бе разработването на авангардни военни технологии, които да осигурят предимство на Америка, макар част от проектите й да бяха оказали сериозно влияние и върху цивилни отрасли. Тя финансираше множество изследвания в частния сектор и бе известна с това, че дава кратки срокове, проявява изключителна взискателност и поставя амбициозни цели на своите подизпълнители. Имаше множество успехи, но също и грандиозни провали. И тъй като бе независима структура, тя се отчиташе пряко на висшето ръководство на Министерството на отбраната.