Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Много отдавна. Преди трийсет години.

— О, в такъв случай като дете?

— Да.

— Значи сте посещавали тази църква много преди мен. Аз съм пастор тук от девет години. Преместих се от Роаноук.

— Някогашният пастор се казваше отец Руни.

— Отец Руни? Името ми звучи познато, макар между него и мен да са се изредили доста пастори. Епархията в Ричмънд обича да ни мести често.

— Имате ли представа къде бих могъл да го открия?

О'Нийл застана нащрек.

— Мога ли да попитам защо го търсите?

— Казвам се Джон Пулър. Баща ми беше военен, аз също. Като дете идвах тук с майка ми и брат ми. Преди трийсет години майка ми изчезна безследно във Форт Монро. Опитвам се да открия какво се е случило.

Воднистите сини очи омекнаха.

— Защо сега, при положение че е минало толкова много време?

Пулър извади служебната си карта от ОКР. Свещеникът я огледа внимателно.

— ОКР? Това официално разследване ли е?

— Не, лично. Неотдавна се случиха някои неща, които изискват да положа повече усилия и да се опитам да разбера най-после какво се е случило с майка ми.

— Разбирам, агент Пулър. Неизвестността може да бъде особено мъчителна.

— Имате ли представа какво е станало с отец Руни? Дори не знам дали е жив.

— Мога да се опитам да го открия. Ще звънна тук-там. Имате ли нещо против да изчакате или да минете по-късно? След петнайсет минути имам среща, за която трябва да се подготвя, но веднага щом приключа, ще се заема с молбата ви. Какво ще кажете да се отбиете след два часа?

— Непременно. Благодаря ви, отче.

Пулър излезе навън и погледна часовника си. Не обичаше да си губи времето. Не бе стигнал до колата си, когато чу нечий глас:

— Какво правиш тук?

Обърна се и видя специален агент Тед Хъл да седи зад волана на служебния си шевролет, който по нищо не се отличаваше от неговия. Армията правеше огромни поръчки, без да се интересува от разнообразието на продуктите. Тя обичаше всичко да е излято като по калъп, независимо дали става въпрос за войници или автомобили.

Пулър погледна назад към църквата, после пристъпи към колата на Хъл.

— Припомням си миналото.

Хъл го изгледа подозрително. Пулър знаеше, че на негово място би постъпил по абсолютно същия начин.

— Така ли? Във Форт Монро, откъдето майка ти изчезва безследно?

Пулър сви рамене и се наведе към прозореца.

— Вие хвърлихте тази бомба в скута ми. И стимулирахте любопитството ми. Какво щеше да направиш ти, ако ставаше въпрос за твоята майка?

Хъл кимна и забарабани по волана.

— Вероятно това, което ти правиш.

Пулър се изправи.

— Добре.

— Откри ли нещо?

Той се наведе отново.

— Разговарях с няколко души. Онази вечер майка ми се е облякла официално. Тръгнала е пеша, колата е останала на алеята пред дома ни. Църквата се намира недалече от мястото, където живеехме. Тя беше дълбоко религиозна. Реших, че може да е тръгнала насам.

— Защо?

— Ако е имала проблем, вероятно би дошла тук, за да го сподели.

— Изповед ли имаш предвид?

— В тази църква няма кабинки за изповед. За целта ползват една от стаите. Но не, нямах предвид изповед, а най-обикновен разговор със свещеника.

Хъл огледа църквата.

— Същият пастор ли служи тук и сега?

— Не, но се опитват да го открият.

— Смяташ ли, че от тази следа ще излезе нещо?

— Не разполагам с други следи, така че трябва да се задоволя с тази.

— Не открих стенограми от евентуални разговори на агентите на ОКР със свещеника преди трийсет години.

— Те не са познавали майка ми. За разлика от мен. Но пак повтарям, от това може да не излезе нищо. — Пулър се огледа. — Градчето изглежда напълно различно сега. Запомнил съм го пълно с военни, които бързат нанякъде.

Хъл кимна.

— Аз също. Но в един момент се оказа, че имаме прекалено много военни бази и прекалено малко пари. Кога ще разбереш дали са открили свещеника?

— До няколко часа.

Хъл се замисли върху думите му.

— Не можеш да провеждаш официално разследване.

— Това ми е ясно.

— Какво тогава правиш, Пулър?

— Опитвам се да науча повече за изчезването на майка ми. Законът не го забранява.

— Забранява го, ако баща ти е заподозрян, а ти си военен следовател.

— Но официално баща ми не е заподозрян.

— Ще ми звъннеш ли, когато се появи този свещеник?

— С удоволствие.

— Не захвърляй кариерата си на боклука заради този случай, Пулър. Подочух за бягството на брат ти от военния затвор. Тогава май е имало опасност да се издъниш.