Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Много добре си спомням Джаки — каза тя. — Спомням си и теб, и брат ти. Съмнявам се обаче, че вие ме помните. Все пак тогава бяхте малки.

Пулър отпи от чая. Беше горещ, ухаеше на мента.

— А баща ми?

— Всички във Форт Монро познаваха Джон Пулър-старши. Току-що бе получил първата си генералска звезда. Помня какво каза мъжът ми: че кариерата на баща ти ще полети нагоре като ракета, но той го заслужава. Баща ти не беше някой бюрократ, който мести папки от едно бюро на друго, а истински боен офицер, когото войниците обожаваха. Мъжът ми казваше, че той има повече кураж от всеки друг старши офицер.

— Разбирам, че съпругът ви е бил военен.

— Да, беше подполковник под командването на баща ти. Често се срещахме с родителите ти по най-различни поводи.

— Още ли е жив?

— Не, почина отдавна.

— Съжалявам.

— Разделихме се малко преди това, но все пък смъртта му беше голям удар за мен.

Тя разтри слепоочията си. Пулър я наблюдаваше внимателно.

— Не се съмнявам — каза той.

— Нямахме деца, което май направи ситуацията по-лесна, ако това изобщо е възможно. Баща ми също служеше в армията, но не беше офицер. Стигна до старши сержант. Затова човек, станал бригаден генерал, ми се струваше много високо, в стратосферата, така да се каже.

— Аз също не съм офицер — отбеляза Пулър.

— Знам. Чух, че не си тръгнал по стъпките на баща си и не си постъпил в „Уест Пойнт“.

Пулър остана изненадан от думите й.

— Откъде го чухте?

— Офицерските съпруги поддържат връзка помежду си. И както обичам да казвам, издигнали са клюките в същинско изкуство.

— Карол Пауърс ми каза почти същото.

— Останах много изненадана, когато тя ми съобщи, че разследваш изчезването на майка си. Имам предвид, че мина страшно много време.

— И аз останах изненадан от някои неща, които се случиха наскоро.

Луси Бристоу въздъхна и взе чашата си.

— Беше красива жена. И като външност, и като душевност. Всички я харесваха и обичаха. Друга на нейно място би започнала да си придава важност като генералска съпруга и прочие. Но тя беше съвсем земна и естествена, работеше с нас по всичките ни проекти… Влезеше ли в стаята, я озаряваше с присъствието си… — Луси Бристоу помълча и добави: — Много помогна на мен и съпруга ми, когато имахме… проблеми.

— Радвам се да го чуя. Спомням си, че ходеше в „Света Дева Мария“.

— Още я виждам как идва на неделната служба, как влиза с двете си момчета, издокарани с най-хубавите им костюмчета. И двамата вървяхте високи още от малки. Нищо чудно при този баща. Джаки също не беше ниска.

— Баща ми не ходеше често на църква.

— За да станеш генерал, трябва да посветиш живота си на армията.

— Предполагам.

— Може би затова не си отишъл в „Уест Пойнт“ — каза тя и го погледна изпитателно.

— Възможно е — отвърна равнодушно Пулър.

— Ако трябва да бъда откровена, винаги съм намирала родителите ти за необичайна двойка.

— Защо?

— Ами като за начало тя беше с девет години по-млада…

Пулър не се бе замислял върху разликата във възрастта на родителите си. По времето, когато това би могло да му направи впечатление, майка му бе отдавна изчезнала.

— Освен това баща ти беше най-деловият и най-енергичният мъж, когото съм срещала. Командваше всички около себе си. Мъжете го обожаваха, но и се страхуваха от него.

— Така е.

— Съпругът ми казваше, че повечето офицери и войници под негово командване не са сигурни дали ще им стисне ръката, или ще ги срита по задника.

— И това е така.

— Джаки също покоряваше хората, но с грация, елегантност, доброта… Знаеш ли, че са се запознали в Германия?

— Чувал съм.

Пулър изведнъж осъзна, че не знае почти нищо за това как са се срещнали родители му.

— Джаки беше дъщеря на офицер от ВВС. Тя се открояваше от останалите офицерски съпруги, сякаш се носеше над тях. Не ме разбирай погрешно. Беше мила и любезна с всички, но си оставаше малко затворена и част от нея бе невидима, недостъпна за останалите. По онова време баща ти бил подполковник, гърдите му били окичени с медали, а тялото му покрито с белези от куршуми и шрапнели, получени във Виетнам. Срещнали се по време на някакво парти в базата. Първата им среща била като сблъсък между огън и лед. Но година по-късно се оженили.

— Противоположностите се привличат.

— Възможно е. Майка ти направи два спонтанни аборта, преди да се роди брат ти.

Луси Бристоу го наблюдаваше внимателно. Очевидно бе сменила толкова рязко темата, за да проследи реакцията му. А Пулър зяпна при последните й думи. Тя не се нуждаеше от по-красноречив отговор.