Майкл Коннелли - Късното шоу

— Всеки ден се разхождам по брега. Във водата е пълно с момчета. Чудесни вълни.

Бабата на Балард живееше във Вентура, недалеч от Солар Бийч и Масъл Шоулс — местата, където синът й, бащата на Рене, беше израснал и бе карал сърф.

— Е — каза Балард. — Дано да останат чудесни. Сега ще се обадя на този човек, Туту, за да видя какво иска. Ще ти разкажа другата седмица, когато дойда да те видя.

— Добре, Рене.

— Чао.

Балард прекъсна връзката и погледна часовника на екрана. Беше 11:11 и това означаваше, че магазините на Мелроуз Авеню са отворени. Според Алисия Зандър Спейтс не беше изчезнал. В събота, когато бе опитала да открие Метро, бе разговаряла с него в „Кикс“.

Балард запали двигателя и включи на скорост. Подкара по „Ла Хоя“ към „Мелроуз“. Нямаше намерение да се обажда на Роджърс Кар. Знаеше какво иска и защо я търси. „Тежки престъпления“ бяха привлечени в разследването на стрелбата в „Танцьорите“ и убийството на Частин, така че, както Стедман и Рудолф, Кар най-вероятно проследяваше последните стъпки на Частин. Това би включвало посещение в управлението в Холивуд, задържането на Зандър Спейтс и проверка на мобилния му телефон. Би включвало и последния разговор, който самата тя бе водила с Частин. Той беше личен и само между тях двамата, така че не й се искаше да го споделя.

Беше записала адреса на баба си като свой постоянен адрес във всички лични документи в управлението. Имаше своя спалня в малкото бунгало и прекарваше повечето дни там, привлечена от домашните ястия и компанията на Туту, както и на близкия прибой, и пералнята със сушилня в гаража. Никой обаче освен партньора й Дженкинс не знаеше къде ходи през времето, когато не е на работа. Фактът, че Кар си бе дал труд да шофира час и половина до къщата във Вентура, показваше, че някак се е добрал до личните й документи в службата, и това я безпокоеше. Реши, че ако Кар иска да говори с нея, трябва да я открие.

„Кикс“ беше като повечето магазини на „Мелроуз“ между „Феърфакс“ и „Ла Бреа“. Минималистичен шик и много скъп. По същество беше магазин за модифицирани спортни обувки. Разпознаваеми марки като „Найк“, „Адидас“ и „Ню Баланс“ се модифицираха с цветове, игли, ципове и пришити пайети, кръстчета и броеници, после се продаваха стотици долари над истинската си цена. И както изглеждаше, никой нямаше нищо против, както се стори на Балард. Зад касата имаше табела, на която пишеше, че обувката е изкуство.

Балард се чувстваше толкова в свои води, колкото възрастна госпожа в дискотека. Огледа вече пълния магазин и видя Спейтс да отваря кутия за клиентка, която искаше да си купи маратонки „Найк“ с отпечатани по тях розови целувки. Тъкмо почна да превъзнася великолепието на маратонките, когато видя Балард и каза:

— Идвам веднага, детектив.

Каза го достатъчно високо, за да привлече вниманието на всички към нея. Тя не обърна внимание на втренчените погледи и взе обувка от един от прозрачните пиедестали, на които беше изложена стоката на магазина. Беше червен „Конверс“, затворен отгоре, качен някак върху шестсантиметрова платформа.

— Ще изглеждаш чудесно с тези, детектив.

Балард се обърна. Спейтс. Беше оставил клиентката да се върти пред едно огледало и да оглежда как й стоят маратонките с розовите целувки.

— Не съм сигурна, че ще издържат на силно вълнение — каза Балард.

Видя по физиономията му, че не е схванал шегата, и продължи:

— Трябва да поговорим. Само няколко минути. Има ли тук някъде офис, в който да сме на спокойствие?

Спейтс кимна към клиентката.

— Работя, а в този магазин съм на комисиона. Днес имаме разпродажба и трябва да продавам. Не мога просто да…

— Разбирам — каза Балард. — Просто ми кажи за Метро. Къде е?

— Не знам, сериозно! Трябваше да е тук. Не се появи и вчера, а когато му се обадих, не вдигна.

— Ако се крие, къде може да е отишъл?

— Какво?! Не знам. Искам да кажа, кой се крие току-така? Всичко това е адски странно.

— Кога го видя за последен път?

— Онази вечер, когато излязохме от клуба. Виж, клиентката ми чака.

— Нека погледа маратонките още малко. Ами петък? Не го видя в петък, така ли?

— Не, и двамата почиваме в петък. Заради това излязохме в четвъртък вечерта.

— Значи не знаеш какво е правил в петък? Не си му се обаждал, за да му кажеш, че си идвал в полицията и полицаите са взели телефона ти? Не си го предупредил, че може да искаме да говорим е него?

— Не, защото той не видя нищо онази нощ. И двамата не видяхме. Освен това не можех да му се обадя, защото онзи детектив ми взе телефона.