Майкл Коннелли - Късното шоу

— Да се върнем малко назад — каза тя. — Кога беше разговорът ви за по-голямата риба с Фабиан?

— Преди около месец — отговори Таусън. — Тогава говорих с него за последен път.

— И какво му отговори, когато той те попита: „Какво ще стане, ако е ченге?“.

— Отговорих му, че от дните си в прокуратурата знам, че федералните много обичат да прекарват ченгета. Съжалявам, но е истина. Големи заглавия, сериозни политически дивиденти. Дребните наркодилъри са навсякъде. Когато областният прокурор обвинява ченге, мед му капе на сърцето.

— Значи му каза всичко това? Ти ли го посъветва да носи микрофон?

— Не, не съм го съветвал нищо такова. Предупредих го. Предупредих го, че корумпираните ченгета са много опасни, защото могат да загубят много.

— Попита ли го кое е ченгето?

— Не, не го попитах. Беше много общ разговор. Не беше среща за планиране. Не ми е казвал: „Познавам корумпирано ченге“. Попита ме: „Какво ще стане, ако е ченге?“. И най-общо аз му отговорих: „Да, ако е ченге, ще е добре“. И толкова. Не съм му казвал да си слага микрофон, но може и да съм подхвърлил, че трябва да има солидни доказателства. Това беше всичко и тогава говорихме за последен път. След това не съм го виждал.

Балард вече бе убедена, че е открила мотива и причината стрелецът да убие най-напред Фабиан — той е бил предателят. Ликвидирал е всички в сепарето, после е бръкнал под ризата на Фабиан и е дръпнал микрофона.

Въпросът беше откъде е научил за подслушването? За Балард всичко изглеждаше ясно. Записващото устройство беше започнало да гори кожата на Фабиан и той се е издал, като е трепнал или като е опитал да махне жицата от кожата си. По някакъв начин ченгето е разбрало. След това, когато си е дало сметка, че срещата е капан, е действало решително.

Балард вдигна очи към Таусън и се замисли доколко да свали картите си.

— Детектив Частин задава ли ти въпроси в тази посока в петък?

— Не. Нищо подобно. Не е споменавал тези неща.

— Добре.

— Добре? Защо да е добре?

— Гледа ли телевизия, чете ли новините снощи или тази сутрин?

— Току-що ставам. Не съм видял нищо.

— Истината е, че жертвите вече са шест. Детектив Частин е бил убит късно в петък през нощта.

Таусън се ококори: явно пресмяташе какво означава тази новина. Стигна до извода, който предвиждаше Балард.

— Заплашва ли ме нещо?

— Не знам — отговори Балард. — Трябва обаче да вземеш всички предпазни мерки.

— Шегуваш ли се?

— Ще ми се да се шегувах.

— Не ме замесвайте в това! Просто подсказах нещо на клиент, и толкова.

— Разбирам. Според мен разговорът е бил частен. Няма да попадне в никой архив или доклад. Обещавам.

— Господи! Трябваше да ми кажеш, че Частин е убит.

— Казах ти.

— Да, след като измъкна от мен каквото искаше.

След още пет минути и след като увери Таусън, че няма да го излага на никакъв риск, Балард си сложи тъмните очила и тръгна към вана си. Пред вратата се престори, че търси ключовете, и се огледа крадешком.

Беше изплашила Таусън и с това беше изплашила и самата себе си. Беше време да последва собствения си съвет и да вземе всички предпазни мерки.

Имаше нужда от сън, но нямаше да се откаже. След като излезе от апартамента на Таусън, подкара към Западен Холивуд. Следващата й спирка беше домът на Матю Робисън, Метро. Беше му оставила три съобщения, но той не я бе потърсил.

Адресът от регистъра на моторните превозни средства беше в комплекс апартаменти на „Ла Хоя“, южно от „Санта Моника“. Когато мина край мястото, видя полицейска кола без обозначения, паркирана отпред. Продължи напред и спря на половин пресечка по-нататък. Стедман бе казал на Балард, че Частин е изпратил на жена си есемес, в който й казва, че отива да притисне свидетел. Идентифицирането и откриването на този свидетел беше приоритет и тъй като Частин беше документирал обаждане от Робисън в края на хронологията си, изглеждаше, че продавачът на обувки е представлявал интерес за специалния екип.

Балард намести страничното огледало, за да може да наблюдава полицейската кола. След двайсет минути видя двама детективи да излизат от сградата на Робисън и да се качват в нея. Бяха Кори Стедман и Джери Рудолф. Не водеха никого, което означаваше, че или Робисън не си е бил вкъщи, или е бил и е отговорил на въпросите, които са му задали. Поради липсата на отговор от Робисън през изминалата нощ Балард предположи, че е по-вероятно да не си е бил вкъщи.

Изчака Стедман и Рудолф да се отдалечат, после слезе от колата и отиде до сградата. Входната врата не се заключваше. Тя отиде до апартамента на Робисън и почука. Изненада се, когато чу вътре някой да приближава. В процепа на затворената с верига врата се появи дребно момиче на около деветнайсет. Балард показа значката си и попита: