Майкл Коннелли - Късното шоу

Нищо в материалите за Фабиан, които Балард бе видяла, не показваше, че е работел под прикритие. Белегът на гърдите му обаче показваше, че при касапницата в „Танцьорите“ е играел друга роля.

Балард вече беше сигурна, че Частин се е добрал до нещо, заради което е бил убит.

Изчака да стане девет сутринта, неделя, за да почука на вратата на Дийн Таусън. Току-що беше закусила в „Дюпар“ в Студио Сити след сравнително спокойна нощна смяна. Имаше само две повиквания — най-напред, за да установи самоубийство, и после — да помогне в издирването на изчезнал възрастен мъж с алцхаймер. Откриха го в гаража на съседите още преди да е стигнала до мястото.

Положи невероятни усилия да се въздържи да се свърже с Таусън посред нощ. Колкото повече мислеше за записките на Кен Частин от аутопсията, толкова повече вярваше, че Таусън може би държи ключа към решението на загадката около случилото се в „Танцьорите“.

Успя обаче да се сдържи и посвети времето между двете обаждания, за да проучи по-добре подробностите за тримата убити в сепарето мъже в базите данни на полицията. Усилието се отплати малко преди съмване. Като съпостави криминалните досиета на тримата с местата, където са били задържани, успя да открие обща точка — мястото, на което тримата би могло да са се срещали и да са взаимодействали. Оказа се, че пет години преди това и тримата са били настанени в центъра за задържане „Питър Дж. Пичис“ в Кастейк.

„Пичис“ беше част от огромната затворническа система на област Лос Анджелис. Преди няколко десетилетия институцията била заведение с много лек режим за пияници, които били оставяни там да изтрезнеят и да излежат евентуалните си присъди за шофиране в нетрезво състояние или пиене на публично място. Сега беше най-голямото съоръжение в системата на областта и функционираше като заведение със строг режим. Почти осем хиляди мъже пребиваваха там, докато изчакват делата си или излежават присъди, по-кратки от година. Оказа се, че през май 2012 Сантанжело бил в „Пичис“, за да излежи деветдесет дни за побой, Фабиан бил там трийсет дни за притежаване на наркотици, а Абът доизлежавал шестмесечна присъда за незаконни залагания. Доколкото Балард можеше да пресметне, престоят на тримата се застъпваше три седмици.

„Пичис“ беше доста голямо заведение и Балард беше наясно с този факт. Беше ходила там много пъти, за да разпитва арестанти, и знаеше, че задържаните винаги се разделят от познатите си, което би включвало и тримата от сепарето. Членовете на банди се държаха отделно според принадлежност и раса, а спалните помещения, отделени за бандите, представляваха половината от капацитета на институцията. Не откри никакви сведения някой от тримата някога да е членувал в улична банда.

Другата поло вина от капацитета беше допълнително разделена на спални за очакващите делата си и на спални за осъдени, които вече излежават присъди. Сантанжело, Фабиан и Абът бяха от втората група — на вече осъдените. С това броят на арестантите, с които биха могли да влизат в контакт, намаляваше на две хиляди души. Бройката беше достатъчно малка, за да може тримата да са се познавали и да са били в контакт. И тримата бяха извършители на престъпления срещу морала — залагания, лихварство, наркотици — и не бе изключено да са се занимавали с тъмния си бизнес и зад решетките. Казано накратко, Балард имаше сериозни основания да смята, че Сантанжело, Фабиан и Абът са се познавали поне от пет години преди съдбовната си последна среща в „Танцьорите“.

Нищо в докладите по случая не показваше, че официалното разследване на касапницата в клуба е стигнало до този извод за жертвите в сепарето. Балард сега бе изправена пред дилемата дали да потърси начин да сподели наученото с разследващите, макар че техен шеф беше човекът, положил толкова усилия да я изгони от полицията.

Освен това заключенията й за тримата убити можеха да се отразят на издирването на четвъртия, неизвестния мъж от сепарето — тоест стрелецът. Той също ли беше лежал в „Пичис“ с тримата? И той ли беше съден за престъпления срещу морала? Или връзката му с тримата имаше съвсем друг произход?

Когато след края на смяната си излезе и отиде да закуси, Балард реши да продължи работата си и да потърси начин да подаде находките си на официалното разследване. Струваше й се някак, че го дължи на Частин.

Сита и доволна, реши, че е крайно време да се срещне с Таусън, преди да е излязъл от дома си. Би предпочела да го направи в осем, но реши да му остави още един час сън, защото беше неделя. Разчиташе на помощта му, така че допълнителният сън можеше да се отплати.