Майкл Коннелли - Късното шоу

Влезе. Сега можеше да проследи призрака на някогашния си партньор в системата, така че веднага се възползва от одобрения за него достъп да отваря файлове от разследването по стрелбата в „Танцьорите“. Отвори няколко доклада за местопрестъплението и откритите улики, както и резюмета от разпити на свидетели и хронологичните дневници на разследващите. Прегледа набързо документите, за да определи кой какъв е, и ги изпрати към принтера в стаята на детективите, за да ги прегледа спокойно по-късно. Чувстваше се като човек, който е проникнал в чужда къща и трябва да се измъкне бързо, преди да го открият.

След петнайсет минути излезе от системата и въздъхна от облекчение. Отиде до принтера и извади от подноса пачка документи, дебела поне четири сантиметра.

През следващия час ги разглеждаше на спокойствие. Повечето бяха съвсем рутинни доклади, но някои предлагаха по-пълен поглед към престъплението и ролята, която са играли различните индивиди в него. Най-същественото бяха повечето подробности за трите жертви в сепарето. Според биографичните данни за Сантанжело той бил известен лихвар и събирач на дългове, свързан с фамилия от организираната престъпност в Лас Вегас. Освен това докладът от местопрестъплението твърдеше, че в колана на панталона на костюма му наистина са намерили пистолет 45 калибър. Оръжието било проследено до домашен грабеж през 2013 в Съмърланд, Невада.

Един документ, който изненадваше с липсата на съдържание, беше докладът за проверката на видеокамерите наоколо. В него се твърдеше, че прегледът на материала от камерите при входа на „Танцьорите“ и околните заведения по „Сънсет“ не е показал наличие на възможен стрелец или негов автомобил. Видео-екипът не бе осигурил дори минимално описание на автомобила, с който е избягал стрелецът, или поне посоката, в която се е отдалечил — изток или запад. Изглеждаше като че ли убиецът е познавал много добре местата на камерите и е избрал мястото на срещата заради непокритите от тях места, които са му позволили да се измъкне незабелязано.

Разочарована, Балард премина към хронологиите. Петима детективи бяха ангажирани с разследването изцяло, плюс лейтенант Оливас. Имаше три хронологични дневника — по един от двете двойки детективи и един от Частин — „камшика“ на групата. Оливас все още не беше подал хронологичен дневник.

От тези документи Балард видя какви ходове са предприемани и установи, че основният фокус на разследването е Сантанжело. Смятаха, че масовото убийство може да е удар срещу човека на мафията, като останалите жертви са странична щета. Един от детективските екипи дори беше изпратен във Вегас, за да провери тази версия.

Балард разбираше, че всичко това вероятно ще се промени с убийството на Частин. Приоритетите на разследването щяха да бъдат преосмислени. Ако убийството на детектива и касапницата в „Танцьорите“ бъдеха свързани чрез доказателства или криминологична следа, тогава щеше да е ясно, че убиецът все още е в Лос Анджелис.

Прочете хронологията на Частин най-накрая. Видя, че щателно е записал посещението си в управлението в Холивуд, за да говори с нея и да вземе свидетеля Александър Спейтс. Също така се виждаше, че по-късно е идентифицирал Метро, колегата приятел, с когото Спейтс е бил в клуба, като Мач Робисън, на двайсет и пет, който живее на авеню „Ла Хоя“ в Западен Холивуд. Частин бе разговарял с Робисън в петък сутринта в апартамента му, след като бе получил информацията от мениджъра на магазина. Бележка в дневника след това гласеше НВН, с което, доколкото Балард си спомняше, Частин означаваше свидетел, който „не видял нищо“.

Спейтс и Робисън не бяха важни свидетели, но краткият видеозапис, направен от Спейтс, имаше висока стойност. Ако разследването някога доведеше до обвинения и съдебен процес, Спейтс щеше да е свидетел, та макар и само за да разкаже за селфито, уловило първия изстрел. Ако защитата по някакъв начин го притиснеше, приятелят му Робисън би могъл да потвърди версията му.

Хронологичният дневник на Частин съдържаше два телефонни разговора, които заинтригуваха Балард. Първият беше проведен в 13:10, в петък. Частин бе позвънил на човек на име Дийн Таусън. Вторият беше последният запис в хронологичния дневник — в 17:10 му се бе обадил Матю Робисън, свидетелят, който не бил видял нищо. В дневника липсваха каквито и да било обяснения за тези разговори. Частин, изглежда, беше решил да попълни подробностите по-късно. Балард обаче забеляза, че Робисън се бе обадил и Частин бе регистрирал обаждането малко преди Оливас да му каже да се прибира вкъщи.