Майкл Коннелли - Късното шоу

Надяваше се и да го хване преди да е имал шанс да прочете „Л. А. Таймс“, защото знаеше, че там има материал за убийството на Частин. Ако Таусън знаеше нещо за убийството, би могъл да откаже да говори от страх, че този, който е убил полицая, може да посегне и на него.

Балард знаеше, че всички действия на бившия й партньор от последните два дни ще бъдат проследени от разследващите детективи. Материалът в „Таймс“, който бе прочела в „Дюпар“, твърдеше, че убийството е свързано е разследването на случилото се в „Танцьорите“ и че екипът, работещ по случая, ще бъде подсилен с детективи от „Тежки престъпления“.

Балард бе извадила домашния адрес на Таусън от Департамента по превозните средства, така че след закуската се отправи към Шърман Оукс с две чаши кафе и картонен поднос.

Адвокатът живееше в сграда на „Дикенс“, само на пресечка от булевард „Вентура“. Имаше подземен паркинг и заключен вход към улицата. Балард изчака на тротоара и когато някакъв човек излезе, за да разходи кучето си, се шмугна през вратата, като промърмори:

— Забравих си ключовете.

Намери вратата на Таусън и почука. Откопча значката от колана си и се приготви да я покаже.

Отвори й облечен с дрехи, с които тя предположи че спи — анцуг за тренировки и тениска със знака на „Найк“. Беше към петдесетте, нисък, с шкембенце, очила и прошарена брада.

— Адвокат Таусън, полиция на Лос Анджелис. Трябва да ви задам няколко въпроса.

— Как влезе в сградата?

— Вратата беше открехната. Просто влязох.

— Има пружина. Би трябвало да се затвори автоматично. Все едно, вече говорих с полицията, а днес е неделя сутрин. Не може ли да почака до утре? Нямам дела. Ще съм в кантората целия ден.

— Не, сър, не може да почака. Както знаете, тече много важно разследване и кръстосани потвърждения на разпитите.

— Какви, по дяволите, са тези „кръстосани потвърждения“?

— Различни детективи следват една и съща следа. Понякога така се улавят подробности, които другият е пропуснал. Свидетелите си спомнят повече подробности.

— Не съм свидетел на нищо.

— Но имате информация, която е важна.

— Знаеш ли какво си мисля, че е това „кръстосано потвърждение“? Мисля си, че не разполагате с нищо.

Балард не отговори. Искаше той да си мисли това. Така би се почувствал по-важен и би станал по-открит. Изглежда, още не знаеше, че Частин е мъртъв. Тя вдигна картонения поднос и каза:

— Донесох кафе.

— Нямаше нужда — отвърна той. — Аз си правя сам.

Отдръпна се, за да я пропусне да мине.

Въведе я в кухнята и я покани да седне, докато направи кафе. Тя отпи от другото, от „Дюпар“. Не беше спала от почти двайсет часа и имаше нужда от глътка кафе.

— Тук ли живееш? — попита го.

— Да — отговори той. — И съм съвсем сам. Ти?

Въпросът й се стори странен, но пък нали искаше да установи положението в жилището — има ли други хора и как най-добре би могла да проведе разговора. Въпросът му не беше уместна реакция и тя видя възможност да предизвика желанието му да й помогне и да й даде нужната информация.

— Нищо сериозно — отговори Балард. — Работя в най-невероятни часове и ми е трудно да водя нормален живот.

Показа му възможността. Вече беше време да се залавят за работа.

— Водил си защитата на Гордън Фабиан по федерално дело за наркотици — каза Балард.

— Точно така — отвърна Даусън. — Знам, че звучи цинично, но това, че го убиха, ми спестява необходимостта да сложа развалено яйце в кошницата с резултатите си, ако ме разбираш.

— Искаш да кажеш, че си щял да загубиш делото?

— Точно това искам да кажа.

— Фабиан знаеше ли го?

— Казах му го. Хванали са го с цял килограм в жабката на колата, която кара, в която е бил сам и която е регистрирана на негово име. Наистина нямаше измъкване от това. Причината да го спрат също е повече от легитимна. Изобщо нямаше за какво да се хвана. Щяхме да влезем в съда и много бързо да излезем с присъда „виновен“.

— Не е ли бил готов на споразумение?

— Никой не ни предложи споразумение. На въпросния килограм имаше обозначение на картел. Прокурорът би разговарял за споразумение само ако Фабиан издаде контактите си. Фабиан не смяташе да го прави, защото предпочиташе да влезе в затвора за пет години — това е задължителният минимум в този случай, — отколкото картелът Синалоа да го погне задето е пропял.

— Бил е пуснат под гаранция. Сто хиляди. Откъде е взел тези пари, плюс парите за хонорара ти? Ти си един от най-добрите и скъпи адвокати в града.