Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ако това е комплимент, благодаря. Фабиан продаде къщата на майка си, плюс още някои ценности. Беше достатъчно, за да покрие хонорара ми и десет процента от гаранцията.

Балард кимна и отпи от хладкото кафе. Видя как Таусън поглежда крадешком отражението си в стъклото на шкафа горе и си оправя косата. Беше го накарала да й каже повече за делото, отколкото би трябвало. Може би нямаше значение, защото клиентът му беше мъртъв. Може би го правеше, защото се интересуваше от нея и си даваше сметка, че най-прекият път към сърцето на един детектив е помощта, която му оказваш. Тя пък си даде сметка, че вече трябва да премине към целта на посещението си.

— Колегата ми, детектив Частин, ти се е обаждал в петък.

— Да, обади ми се — отвърна Таусън. — И му казах общо взето това, което казвам сега на теб. Не знам нищо за случилото се.

— Нямаш представа защо Фабиан може да е бил в „Танцьорите“ в четвъртък вечерта, така ли?

— Нямам. Знам само, че беше отчаян човек. Отчаяните хора правят отчаяни неща.

— Какви например?

— Не знам. Всякакви.

— Споменавал ли е някога пред теб имената Кордел Абът или Джино Сантанжело?

— Навлизаме в сферата на привилегированите отношения между клиент и адвокат, които между другото остават такива и след смъртта. Ще ти кажа едно обаче — никога не е споменавал тези имена пред мен, макар да е очевидно, че ги е познавал. В края на краищата е бил убит с тези хора, нали?

Балард реши да премине към важната част. Таусън или щеше да премине границата на привилегированите отношения, или не.

— Защо Фабиан е носел микрофон на срещата в „Танцьорите“?

Таусън се вторачи за момент в нея, преди да отговори. Балард разбра, че е попаднала на следа. Това означаваше нещо за него.

— Интересно — каза Таусън.

— Така ли? — отвърна Балард. — Кое е интересното?

— Защото, както вече установихме, той беше прецакан. И на определен етап от взаимоотношенията ни му казах, че ако не иска да издаде картела, единственият начин да се измъкне би бил да издаде някой друг.

— И той как реагира на това?

Таусън издиша шумно.

— Знаеш ли какво, мисля, че тук трябва да размахаме флага на поверителните отношения между клиент и адвокат. Навлизаме твърде дълбоко в частните комуникации между…

— Виж, шестима души са мъртви. Ако знаеш нещо, трябва да ми го кажеш.

— Мислех, че са петима.

Балард си даде сметка, че е сгрешила, като е включила в бройката и Частин.

— Петима, разбира се. Какво отговори Фабиан, когато му каза, че трябва да издаде някой друг?

Таусън почна да си налива кафе. Балард го гледаше и чакаше.

— Знаеш ли, че като начинаещ адвокат работех в офиса на областния прокурор? — попита той.

— Не, не знаех — отвърна Балард.

Упрекваше се, че не бе проучила миналото на Таусън, докато проучваше миналото на клиента му.

Той извади от хладилника бутилка мляко и наля малко в кафето си.

— Да. Работих осем години като помощник областен прокурор. Последните четири бях в ППС. Знаеш какво е това, нали?

Всички знаеха какво е ППС. Отделът за Почтеност в правосъдната система беше личният стражар на областния прокурор.

— Разследвал си ченгета — каза Балард.

Таусън кимна, после се облегна на плота и отпи от кафето си. Балард реши, че това е някаква мъжка реакция. Оставаш прав и така заемаш по-висока позиция в разговора.

— Точно така — каза той. — И често използвахме микрофони. Най-добрият начин да хванеш продажно ченге е да го запишеш. Винаги клякат, когато им се обясни, че в съда ще прозвучат собствените им думи. Собствените им компрометиращи думи.

Замълча, но Балард не каза нищо. Чакаше, защото беше сигурна, че той се опитва да й подскаже нещо, без обаче да нарушава допустимата граница на поверителността, която дължи на мъртвия си клиент. Таусън отпи още глътка кафе, после продължи:

— Нека започна, като пак кажа, че не знам защо Фабиан е бил в онзи клуб в четвъртък вечер и нямам представа с кого се е срещал там и с каква цел. Обясних му обаче, че ако иска да посочи някого в замяна срещу споразумение, той трябва да е по-голяма риба от него самия. Ясно е, че системата работи така. Трябва да даде на областния прокурор някой, когото той иска повече, отколкото иска самия него.

— Добре. Той какво каза на това?

— Попита: „Какво ще стане, ако е ченге?“.

И направи жест с чашата кафе, все едно искаше да каже: „Поемай оттук и действай“.

Балард се съсредоточи. Думите на Таусън отговаряха на предположенията, които бе обмисляла през нощта — че Фабиан е бил с микрофон на срещата в „Танцьорите“ и че четвъртият човек в сепарето онази вечер е бил полицай. Само така можеше да се обясни поведението на Частин — това, че е продължил да работи в петък вечер, след като са му казали да се прибира вкъщи.