Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ти ли си приятелката на Метро?

Надяваше се полът й и приятелският тон да й помогнат.

— И какво от това? — отвърна младата жена.

— Както двамата мъже, които си тръгнаха преди малко оттук, аз също го търся — каза Балард. — Само че по друга причина.

— Каква е твоята причина?

— Безпокоя се за него. В петък се е свързал с партньора ми. Партньорът ми е мъртъв. Не искам Метро да пострада.

— Познаваш ли Метро?

— Не. Просто опитвам да държа него и приятеля му Зандър възможно най-далече от всичко това. Знаеш ли къде е?

Момичето стисна устни и Балард видя, че се бори със сълзите си.

— Не — отговори момичето сподавено.

— Кога последно си е бил вкъщи? — попита Балард.

— В петък. Имах работа, а когато се върнах тук, в десет, него го нямаше и не отговаряше на съобщенията ми. Няма го, а аз чакам досега.

— Вчера не трябваше ли да е на работа в „Кикс“?

— Трябваше, но не е отишъл. Отидох там и говорих със Зандър и той ми каза, че изобщо не се е появил. Казали, че ако не отиде и днес, ще го уволнят. Започвам да се тревожа сериозно.

— Аз съм Рене — каза Балард. — Ти как се казваш?

— Алисия — отговори момичето.

— Каза ли тези неща на двамата детективи, които бяха тук преди мен?

— Не. Изплашиха ме. Само им казах, че го няма и че не се е прибирал. Идваха и снощи и задаваха същите въпроси.

— Добре, да се върнем на петъка. Метро се е обадил на партньора ми към пет следобед. По това време ти беше ли е него?

— Не. Започвам работа в четири.

— Къде работиш?

— В „Старбъкс“ на „Санта Моника“.

— Къде видя Метро за последен път?

— Тук. В петък имаше почивен ден и беше у дома, когато излязох да отида на работа.

— Какво правеше?

— Нищо. Лежеше на канапето и гледаше телевизия.

Извърна лице от вратата, сякаш за да види стаята зад гърба си. После пак се обърна към Балард.

— Какво да правя? — попита почти отчаяно.

— Съобщи ли в полицията, че е изчезнал?

— Не, още не.

— Според мен трябва да го обявиш за изчезнал. Минали са две нощи, без да се прибере, не е ходил и на работа. Обади се в управлението на Западен Холивуд и съобщи, че е изчезнал.

— Нищо няма да направят.

— Ще направят каквото могат, Алисия. Ако обаче Метро се крие, защото се страхува, няма да е лесно да го намерят.

— Ако се крие, защо не отговаря на съобщенията ми?

Балард нямаше отговор на този въпрос и се опасяваше, че изражението й разкрива истинската й теория за съдбата на Метро.

— Не съм сигурна. Може би ще отговори. Може да държи телефона си изключен, защото се опасява, че през него могат да го проследят.

Това не успокои Алисия и тя каза:

— Вървете си.

И понечи да затвори вратата. Балард протегна ръка и я спря.

— Ще ти оставя визитка. Ако се свържеш с Метро, кажи му, че за него ще е най-безопасно, ако ми се обади. Кажи му, че с детектив Частин бяхме партньори и че той ми имаше доверие.

Извади визитка и я мушна през процепа на вратата. Алисия я взе и затвори, без да каже нищо.

Балард се върна в колата си и сложи ръце на волана. Опря чело на ръцете си и затвори очи. Беше преминала отвъд умората и не можеше да освободи ума си от разследването. Матю Робисън беше описан като свидетел, който не е видял нищо. После, в 17:10, петък, се обажда на Частин. След няколко часа единият е мъртъв, а другият — изчезнал. Какво се беше случило? Какво знаеше — или беше знаел — Метро?

Телефонът й иззвъня и я сепна. Тя вдигна глава и погледна дисплея. Беше баба й.

— Туту?

— Здравей, Рене.

— Всичко наред ли е, Туту?

— Всичко е наред. Обаче идва един мъж. Каза, че бил от полицията, и те търсеше. Помислих си, че трябва да ти кажа.

— Разбира се. Каза ли ти името си, показа ли ти значката си?

Опитваше да не допусне в гласа си тревогата и безпокойството.

Баба й беше на осемдесет и две.

— Имаше значка и ми даде визитка. Каза, че трябва да му се обадиш.

— Добре, ще му се обадя. Ще ми прочетеш ли името и номера му?

— Да. Роджърс Кар.

— Роджърс Кар. Кажи сега номера.

Балард извади химикалка от средната конзола на колата и записа номера на стара разписка от паркинг. И името, и номерът й бяха непознати.

— Туту, пише ли под името му къде работи? В кой отдел например?

— Да. Отдел „Тежки престъпления“.

Сега Балард осъзна какво се случва.

— Идеално, Туту. Ще му се обадя. Той сам ли беше?

— Да, сам. Ти ще дойдеш ли довечера?

— Не. Тази седмица няма да мога. Работя по случай, Туту.

— Рене, това са почивните ти дни.

— Знам, знам, но трябва да работя. Може би ще взема допълнителен почивен ден следващата седмица, ако приключим с това. Излизала ли си да погледнеш вълните напоследък?