Майкл Коннелли - Късното шоу

— Тогава защо се е обадил на полицията в петък в пет часа? Какво е знаел?

— Нямам представа защо се е обадил и какво е знаел. Виж, всеки момент ще изгубя продажба.

И Спейтс отиде при клиентката, която сега седеше и събуваше маратонките. Май нямаше да има покупка. Балард осъзна, че още държи обувката с шестсантиметрова подметка. Погледна етикета с цената — 395 долара. Внимателно я върна на Стойката — като произведение на изкуството.

Отиде във Венис с намерението да поспи. Взе Лола и разпъна палатката на петдесетина метра от поста на спасителите северно от авеню „Роуз“. Беше толкова уморена, че реши първо да се наспи, а после да излезе със сърфа.

Сънят й беше прекъсван многократно от обаждания от номера, който й беше продиктувала баба й от визитката, която беше оставил Роджърс Кар. Тя не му отговори и той продължаваше да звъни, при което я будеше през 30–40 минути. Не остави съобщение. След третото събуждане Балард изключи звъненето на телефона.

След това спа цели три часа. Събуди се с ръка върху врата на Лола. Провери телефона и видя, че Кар е звънил още два пъти, но този път беше оставил гласово съобщение:

„Детектив Балард, търси ви детектив Роджърс Кар от „Тежки престъпления“. Вижте, трябва да поговорим. Аз съм в екипа, който разследва убийството на колега полицай, Кен Частин. Може ли да ми се обадите, за да уговорим среща?“.

Оставил беше два телефона — мобилен, който Балард вече имаше, и стационарния, в централата. Балард се дразнеше от хора, които започваха каквото имат да кажат с думата „вижте“.

Вижте, трябва да поговорим.

Вижте, не трябва.

Реши още да не му се обажда. Това беше почивният й ден, а денят скоро щеше да свърши. През отворения цип на входа погледна водата и видя, че следобедният вятър вдига леко вълнение. Погледна към слънцето и прецени, че до залез има още час. После щяха да излязат акулите.

След петнайсет минути се носеше по водата, с пасажер. Лола седеше на предния край на дъската и тежестта й я придържаше надолу, когато минаваха през леките вълни. Балард се насочи на север, срещу вятъра, за да може да разчита на него, когато се умореше и трябваше да се връща на брега.

Гребеше с дълги плавни движения. Докато напредваше, през главата й започнаха да се нижат подробностите от касапницата в „Танцьорите“. Опита да очертае какво знае, какво може да приеме за вярно и какво не знае. Ако приемаше за вярно, че четвъртият в сепарето е бил ченге, значи ставаше въпрос за среща на хора, специализирани в различни престъпни сфери — хазарт, лихварство, наркотици. Фабиан, наркодилърът, беше попитал адвоката си дали ще отърве кожата, ако посочи ченге. Това показваше, че познава ченге, което е замесено в незаконни дейности. Може би ченге, което е вземало подкупи и се е месило в разследвания. Може би ченге, което има дългове.

Очертаваше се сценарий, при който ченге с дългове към букмейкър се запознава с лихвар, може би с посредничеството на наркодилъра. Друг възможен сценарий беше ченгето да е дължало пари на букмейкър и лихвар, а наркодилърът да е бил повикан, за да поеме ангажимент да изчисти дълга.

Налице бяха доста правдоподобни възможности и тя не можеше да е сигурна за нито една от тях, без да получи още факти. Промени посоката и се замисли за смъртта на Частин. Действията му сочеха, че е бил по същата следа, по която вървеше сега и тя, но някак бе привлякъл вниманието към себе си и го бяха убили. Въпросът беше как е разбрал толкова бързо? Не беше разполагал с информацията, която тя беше получила от Таусън, и все пак нещо му бе подсказало, че в сепарето е седяло и ченге.

Тя се върна към самото начало на случая. Бързо премина през собствените си стъпки в разследването, отиването в презвитерианската болница и как Оливас я бе изгонил от местопрестъплението. Оглеждаше всичко, сякаш беше филм и я интересуват всички подробности, във всеки кадър.

В края на краищата видя нещо, което не беше наред. Онзи последен момент, когато Оливас я обиждаше и й каза да се маха. Тогава тя погледна покрай него, за да потърси съчувствие. Първо патоанатома, после бившия си партньор. Джей обаче извърна лице, а Частин беше зает с работата си да прибира улики. Дори не погледна към нея.

Сега си даде сметка, че е точно този момент. Частин прибра нещо в плик за доказателства — заприлича й на черно копче, — при което Оливас беше с гръб към него, защото гледаше нея. Частин пък беше с гръб към доктор Джей, така че и тя не можеше да види какво прави.