Майкл Коннелли - Късното шоу

— Това, предполагам, значи, че не сте стигнали до нищо.

— Позна. Няма заподозрени по стрелбата в „Танцьорите“, няма и за убийството на Частин.

— Но сте сигурни, че са свързани?

— Така изглежда, но не мисля, че сме сигурни за каквото и да било. Освен това, това не е моята работа. Тук съм момче за поръчки. Вчера арестувах две копелета от Източна Европа, за трафик на хора. Извадиха ме от онова разследване и ме сложиха тук.

Балард си даде сметка откъде го познава. Бяха го показали във видеозаписа, който бе последвал репортажа за стрелбата в „Танцьорите“ в новините в петък. Тъкмо се канеше да зададе въпрос за разследването, когато дойде келнерка и я попита какво ще поръча. Тя си поръча студен чай с лед. Предложиха й меню, но тя отговори, че няма да вечеря, и келнерката се отдалечи.

— Сигурна ли си? — попита Кар. — Поръчах рибните такос.

— Не съм гладна — каза Балард.

— Е, цял ден тичам и ми трябва гориво. Освен това ти ми каза да ги поръчам.

— Не сме на среща, Кар. Задавай въпросите си. Какво искаш?

Кар отново вдигна помирително ръце и Балард реши, че му е навик.

— Искам да знам за последните ви контакти с Частин. Първо обаче ми трябва малко история. Били сте партньори, нали?

— Да.

Кар изчака малко, с надеждата да чуе повече, но скоро осъзна, че Балард се кани да дава само едносрични отговори — освен ако не открие начин да промени това.

— Колко време работихте заедно?

— Почти пет години — отговори Балард.

— И това приключи преди две години и два месеца?

— Да.

— Ти си тази, която е опитала да накисне Оливас, нали?

Клюките пак я преследваха. Случилото се между Оливас и нея беше личен въпрос и би трябвало да е поверително. Както обаче униформените от управлението в Холивуд знаеха цялата история, изглежда, я знаеха и детективите от „Тежки престъпления“.

— Това какво общо има с разследването?

— Вероятно нищо — отговори Кар. — Ти обаче си детектив и си наясно, че е добре да знаеш всички факти. Говори се, че когато Частин е дошъл да те види в управлението в Холивуд рано в петък сутринта, температурата се е повишила.

— И това се базира на какво? Доклад ли е подал?

— Базира се на разговор, който той е провел след това с трета страна.

— Чакай да позная. Оливас.

— Не мога да обсъждам това. Какво е казал Частин е без значение. Ти как би определила срещата с него в петък?

— Дори не бих определила това като среща. Беше дошъл, за да вземе свидетел, който беше дошъл в полицията и с когото разговарях. Александър Спейтс. Беше заснел с телефона си точно момента на първия изстрел в „Танцьорите“. Кени дойде за свидетеля и телефона му.

— Кени?

— Да. Някога бяхме партньори, забрави ли? Наричах го Кени. Бяхме много близки, но не правехме секс, ако това щеше да е следващият ти въпрос.

— Нямаше да е това.

— Браво на теб.

— За какво беше конфликтът ви? На третата страна той е казал, цитирам: „Още е ядосана заради онова“.

Балард поклати гневно глава. Ядът й се надигаше. Погледна инстинктивно през парапета надолу към кучето. Лола лежеше на бетона с изплезен език и наблюдаваше върволицата хора, която се нижеше по променадата. Тълпата се разотиваше от брега, защото вече беше тъмно.

Лола бе преживяла много, преди Балард да я спаси. Глад, страх, малтретиране — но бе успяла да запази спокойствието си. Докато не се появеше заплаха за нея или за стопанката й.

Балард се овладя.

— Окей ли е да обсъждам лични въпроси само защото си решил, че имат отношение към разследването ти?

— Мисля, че да — отговори Кар.

— Добре тогава. Така нареченият конфликт се случи след като Кен Частин предложи мижаво извинение, задето ме предаде по най-гаден начин във връзка с жалбата ми за сексуален тормоз преди две години. Запиши това в доклада си.

— Казал е, че съжалява. За какво?

— Че не е постъпил както трябва. Не ме подкрепи, а знаеше, че съм права и че би трябвало да го направи. Заради това от две години съм изритана от „Грабежи и убийства“ и работя в Късното шоу в Холивуд, а той ми се извинява. Нека само кажа, че извинението не беше прието.

— Значи това е било нещо странично? И няма нищо общо със свидетеля или разследването за стрелбата в „Танцьорите“?

— Казах ти го вече.

Келнерката донесе чая и такосите. Балард изстиска малко лимон в чашата си.

— Искаш ли? — предложи й Кар.

— Казах ти, че не съм гладна — отговори тя.

Той започна да яде и това й осигури време за размисъл. Даде си сметка, че е изоставила собствените си намерения за начина, по който трябваше да се проведе този разговор. Кар я беше поставил в отбранителна позиция, най-вече заради собствения й гняв, и така беше загубила от поглед това, което трябваше да постигне — тоест да получи повече информация, отколкото ще даде. Подозираше, че Кар е тласнал разговора в тази посока преднамерено, за да я извади от релси с въпроси, които нямат нищо общо с разследването. Така бе станала уязвима — и сега щяха да последват истинските въпроси. Погледна Кар, който в момента дъвчеше такос, и си помисли, че трябва да е още по-предпазлива.