Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард сви рамене.

— Не са били достатъчно ценни за федералните. Говори с Таусън. Имало е ченге.

Кар се намръщи. Балард продължи:

— Като говорим за другите задници в сепарето, как ги свързват един с друг?

— Не знам — отговори Кар. — Работя по Частин.

— Не са били непознати. Преди пет години всички са били заедно в Пичис. В един и същи месец.

— Това не означава нищо. Пичис е огромен.

— Ако някой се поинтересува, мисля, че ще установи, че са били в една и съща сграда. Това намалява мащабите.

Кар я погледна в очите.

— Балард, сериозно, какви ги вършиш?

— Върша си работата. В Късното шоу имам много свободно време. И мисля, че съм като теб. Никой не може да постъпва гадно с ченге и да се измъкне безнаказано. Имах проблеми с Кени, но той беше мой партньор почти пет години и бяхме близки. От него научих много. Обаче съм извън разследването. Ти си вътре. Мога да ти давам до каквото се добера. Ти просто трябва да ме покриваш.

— Не знам. Ако открият, че си вреш носа, всичко ще се стовари на моя гръб. Мисля, че трябва да се откажеш, Балард. Ще използвам това, което ми даде, но просто трябва да се оттеглиш. Това беше посланието, което трябваше да ти предам.

Балард стана.

— Добре. Посланието е получено. Имам и друга работа.

— Виж, не се сърди…

Тя слезе от терасата, за да развърже Лола от парапета. Погледна Кар и каза:

— Знаеш къде да ме намериш, ако ти трябвам.

— Разбира се.

Тя си тръгна. На плажа вече беше почти тъмно.

Най-напред се отби в хотела за домашни любимци близо до „Абът Кини“. Сара не искаше да вземе кучето, макар и да й плащаше допълнително, ако Лола остане при нея по-дълго.

— Потисната е — каза й. — През цялото време й липсваш.

Сара живееше във Венис отдавна и продаваше тъмни очила на плажа. Самата тя бе предложила на Балард да й помага с кучето, когато тя спаси Лола от собственика й — бездомник, който не се грижеше за нея и я биеше. Това означаваше да прекарва при нея нощта, докато Балард работи в нощната смяна, но напоследък този график бе отишъл по дяволите.

— Знам — каза Балард. — Не е честно, но много скоро ситуацията ще се нормализира. Просто ми се струпаха няколко случая едновременно.

— Ако това продължава така, би трябвало да я заведеш при баба си — каза Сара. — Така поне ще има някакъв постоянен дом.

— Това е добра идея — отвърна Балард, — обаче се надявам всичко да се нормализира много скоро.

Подкара на изток, към Холивуд, като опитваше да потисне разочарованието си от разговорите със Сара и Кар. Ситуацията с Кар я тревожеше особено, защото бе разкрила пред него картите си, а не бе получила ясен знак, че в замяна той ще продължи нейната посока в разследването. Последните му думи бяха, че тя трябва да се оттегли, но тя не знаеше дали това означава, че той ще поеме нещата, или че просто няма да се случи нищо.

В управлението остави временно настрана разследването за Частин и се върна към Рамона Рамон. Първо се обади в болницата, за да провери състоянието на жертвата. След сериозно прехвърляне от човек на човек и дълго чакане започна да се безпокои, че състоянието на Рамона може да се е влошило и да се е стигнало до лош край, но след няколко минути дежурната сестра й каза, че през деня били прехвърлили Рамона в медицинския център на област Лос Анджелис, в центъра на града. Балард се поинтересува дали прехвърлянето означава, че Рамона е излязла от предизвиканата кома, но сестрата отказа да съобщи тази информация, като се позова на законите за личната информация. Все пак Балард знаеше, че има закони срещу изоставяне на пациент, и не смяташе, че прехвърлянето на човек в кома е позволено. Това й даде някаква надежда, че жертвата може би най-накрая ще може да даде някаква информация за случилото се.

Реши да отиде до медицинския център, за да провери възможно най-бързо състоянието, сигурността и способността на Рамона да говори. За момента обаче вниманието й беше изцяло насочено към Томас Трент. Беше време да се върне към разследването и да продължи напред.

Все още искаше да говори с бившата съпруга на Трент. Скоропостижното приключване на брака от нейна страна малко след ареста му и явното й решение да не се бори за дял от къщата на хълмовете показваха, че тази жена просто е искала да се отърве от лош човек и лошо свое решение. Балард смяташе, че би могла да говори с бившата съпруга на Трент, без тя да го предупреди за интереса на полицията към него. Срещу подобно развитие можеше да предприеме и други предпазни мерки, но общо взето беше спокойна за решението си да се свърже с бившата госпожа Трент.