Майкл Коннелли - Късното шоу

— Седни — каза Бопър. — Имаш петнайсет минути, после трябва да снимам. Ако закъснея, ще трябва да ги гоня като разбягали се котки.

Бопър седна зад бюро, Балард — на стол срещу нея.

— Режисьор? — попита Балард.

— Режисьор, сценарист, продуцент, оператор… каквото искаш — отговори Бопър. — Бих се занимавала с камшиците и секса също, но вече съм много стара за това. Кого е наранил Томас?

— В момента той представлява интерес за разследването. Жертвата е транссексуална проститутка, която, изглежда, е била отвлечена, изтезавана в продължение на четири дни и след това изхвърлена, защото е сметната за мъртва.

— Мама му! Знаех си, че ще го направи някой ден.

— Какво ще направи?

— Ще действа според фантазиите си. Заради това го напуснах. Не исках да реализира фантазиите си на мен.

— Слушай, Бопър, преди да продължим, искам да обещаеш, че разговорът ни ще си остане между нас. Най-малко от всички трябва да научава той.

— Шегуваш ли се? Не разговарям с този човек. Той е последният на земята, с когото бих разговаряла.

Балард се вгледа в нея, за да долови знаците на лъжата. Не видя нищо, което да я накара да прекрати разговора. Просто не беше сигурна откъде да започне. Извади телефона си.

— Имаш ли нещо против да записвам?

— Да, имам — отговори Бопър. — Не искам да се забърквам в това и не искам някъде да има запис, който той може да чуе.

Балард прибра телефона. Очакваше този отговор и продължи, без да записва.

— Искам да разбера що за птица е бившият ти съпруг — започна тя. — Що за човек е. Какво би го подтикнало да извърши такова престъпление. Ако го е извършил той, разбира се.

— Объркан е — отвърна Бопър. — Чисто и просто. Аз правя садо-мазо филми. Действието е фалшиво. Болката не е истинска. Голяма част от публиката го знае и голяма част не иска да го знае. Иска да е истинска. Е, той е един от тези.

— Как се запознахте? Той се е интересувал от филмите ви?

— Не. Запознахме се, защото исках да си купя кола.

— Продавал е коли?

— Мисля, че тогава ме разпозна, но винаги е твърдял, че не е така.

— От режисурата?

— Не, тогава все още бях изпълнителка. Мисля, че ме разпозна от видеофилмите и се спусна през целия шоурум, за да ми помогне да си намеря сладка кола. Винаги го е отричал, но аз мисля, че ме разпозна.

Балард посочи с палец към вратата.

— Тъмната Сади. Това твой порно псевдоним ли е?

— Един от многото. Имам много имена и често променям външния си вид. Както се казва, рестартирам се на всеки няколко години, както и публиката ми. Сега съм Тъмната Сади, режисьор. Била съм… да видим… Бяла нощ, Шакила Биа, Би Би Черната, Бесния понеделник и още няколко. Какво, да не си ме гледала?

Забеляза усмивката на Балард.

— Не, просто странно съвпадение — отвърна Балард. — Преди две нощи попаднах на човек, който нарича себе си Бесния понеделник.

— В порното? — попита Бопър.

— Не, на съвсем друго място. Значи, казваш, Трент имал фантазии.

— Беше абсолютно объркан. Обичаше болката. Обичаше да причинява болка, да я вижда в очите им.

— Очите им? За кои става дума?

— Говоря за фантазиите му. Нещата, които харесваше във филмите ми, нещата, които искаше да прави в реалния живот.

— Казваш, че никога не ги е пресъздавал на практика?

— Не и с мен. Не знам за другите. Арестуваха го и намериха у него метален бокс. С това премина границата.

— Заради това ли го напусна?

— Заради всичко. Не само защото щял да нарани някого, но полицаите казаха, че било момче. Когато научих, просто трябваше да си отида. Беше прекалено долно, дори за мен.

— Как възприемаш психологията тук?

— Какво, по дяволите, значи това?

— Жертвата е латиноамериканка. Трент взема метален бокс, за да се срещне с латиноамериканец, мъж. Бившата му жена е афроамериканка, но със светла кожа. Тук имаме специфичен тип жертва и…

— Не съм никаква жертва.

— Съжалявам, грешка на езика. Но той има предпочитан тип. Нещо като това, което се нарича парафилия. Част от сексуалната му програма, по липса на по-добра дума.

— Това е израз на склонността му към подчиняване и контрол. В моите филми аз бях на върха, доминирах. В брака ни той искаше да ме контролира, да ме държи в подчинение. Възприемаше ме като предизвикателство, което трябва да преодолее.

— Но не е проявявал насилие?

— Не. Поне не спрямо мен, защото щях да си тръгна моментално. Това обаче не означава, че не ме е потискал и не е използвал ръста си, за да контролира нещата. Можеш да използваш физическите си размери и без да използваш физическо насилие.