Майкл Коннелли - Късното шоу

Не детективите събират улики и доказателства на местопрестъплението. Правят го криминалистите. Отгоре на всичко беше твърде рано да се събират улики и доказателства. Местопрестъплението беше съвсем ново, 3-D камерата още не беше разположена, труповете все още бяха по местата си. Какво ли беше направил Частин? Защо беше нарушил протокола и защо бе взел от местопрестъплението нещо, което още не е описано, заснето, огледано?

Чувстваше се изтощена, но засили темпото, оттласкваше се все по-мощно с всяко загребване с веслото. Раменете, ръцете, бедрата й горяха от усилието. Трябваше да се върне. Трябваше да погледне отново файловете на Частин по случая, за да разбере какво е пропуснала.

Когато стигна брега, забрави болката в ръцете и краката, защото видя до палатката да чака някакъв мъж. Беше с джинси и черно кожено яке, с черни очила. Разбра, че е ченге, много преди да види значката на колана му.

Излезе от водата и бързо откачи каишката, която свързваше глезена й с дъската, после я закачи на нашийника на Лола. Кучето лесно можеше да се измъкне, ако дръпне по-силно, но Балард се надяваше, че така ще го контролира и то няма да го направи.

— Спокойно, Лола.

С дъската под лявата мишница, с пръсти в отвора за хващане, тръгна бавно към мъжа с тъмните очила. Струваше й се познат, но не можеше да си спомни откъде. Може би заради очилата — повечето ченгета носеха такива очила.

Той заговори още преди тя да отвори уста.

— Рене Балард? Опитвах да се свържа с теб. Роджърс Кар, „Тежки престъпления“.

— Как ме намери?

— Ами, детектив съм. И някои хора, ако щеш вярвай, казват, че ме бива.

— Без шегички. Кажи ми как ме намери или можеш да вървиш по дяволите.

Кар вдигна помирително ръце.

— Извинявай. Не исках да те ядосвам. Пуснах издирване за колата ти и двама велополицаи са видели вана на паркинга. Дойдох и поразпитах наоколо. Един спомена, че караш сърф. И ето ме тук.

Балард остави дъската до палатката. Чу ниско боботене, като от далечна буря. Идваше от гърдите на Лола. Кучето предупреждаваше.

— Пуснал си колата ми за издирване? Че тя дори не е регистрирана на мое име.

— Знам — отговори Кар. — Но се запознах с Джулия Балард. Тя ти е баба, нали? Проверих какви автомобили са регистрирани на нейно име и попаднах на вана. После събрах две и две.

Махна с ръка към океана, като че ли той щеше да потвърди следователската му логика.

— Това не е сърф, а съп-сърф — каза Балард. — Какво искаш?

— Просто да поговорим — каза Кар. — Не получи ли съобщението ми на телефона си?

— Не.

— Е, изпратих ти съобщение.

— Днес почивам. Почива и телефонът ми.

— Работя по убийството на Частин. Проследяваме какво е правил през последните четирийсет и осем часа. Имала си някакви контакти с него и искам да те разпитам за тях. Това е. Нищо зловещо. Съвсем рутинно е, но трябва да го свърша.

Балард протегна ръка и потупа Лола по гърба, за да я успокои.

— Наблизо има едно заведение, „Кендъл“. На променадата е. Ще отида там след петнайсет минути.

— Не може ли да поговорим сега? — настоя Кар.

— Не. Трябва да взема душ и да измия солта от краката на кучето. Най-много двайсет минути. Можеш да ми вярваш, Кар. Ще дойда там.

— Имам ли избор?

— Не и ако всичко е толкова рутинно, колкото твърдиш. Опитай такос махи-махи. Добри са.

— Добре. Ще те чакам там.

— Вземи маса навън. Ще дойда с кучето.

Когато Балард влезе в ресторанта, Кар седеше чинно до парапета на страничната тераса.

Тя върза каишката за парапета, така че Лола да е до тяхната маса, но извън терасата. След това се качи горе, мина зад гърба на детектива от „Тежки престъпления“ и седна срещу него. Остави телефона си на масата. Докато минаваше зад гърба му, включи приложението за запис, с което документираше собствените си разпити.

Кар като че ли не подозираше нищо. Хората често оставят телефоните си на масата, макар да е неучтиво, но пък е навик на мнозина. Усмихна се, когато Балард седна. Погледна към кучето зад парапета — Лола беше легнала на променадата.

— Питбул ли е?

— Боксер, с примеси — отговори тя. — Всичко по реда си, Кар. Заподозряна ли съм по някакво криминално или вътрешно разследване? Ако е така, ще искам защитник.

Кар поклати глава.

— Не, не, нищо такова. Ако беше заподозряна, щяхме да водим този разговор в стая за разпит в управлението. Както ти казах, взеха ме в разследването на Частин и съм част от екипа, който проверява какво е правил през последните четирийсет и осем часа от живота си.