Майкл Коннелли - Късното шоу

Оказа се права и скоро попадна на репортаж от съдебната патология с имената на жертвите. Посочваха се Синтия Хадел и Маркус Уилкинс, като хора от персонала на „Танцьорите“, убити от неизвестния стрелец, след това Кордел Абът, Гордън Фабиан и Джино Сантанжело, като тримата клиенти, застреляни на местата си в сепарето.

Въоръжена с имената, Балард се зае да провери миналото на тримата, като влезе в базата данни за престъпленията и компютъра на Департамента по превозните средства. Това също щеше да остави следа, но тя нямаше да бъде открита така лесно, както ако беше използвала достъпа си като детектив от отдела, за да разглежда онлайн файловете по случая. Ако го беше направила, разследващите случая веднага щяха да получат предупреждение за интереса й.

Зае се с трите имена едно по едно, като изгради профил от данни за всяко. Както беше съобщено предната вечер в телевизионните новинарски предавания, и тримата се оказаха с криминални досиета. Балард беше силно заинтригувана от факта, че тримата като че ли бяха от различни сфери на подземния престъпен свят, поради което срещата им в сепарето изглеждаше странна.

Кордел Абът беше трийсет и девет годишен, чернокож, с четири присъди за свързани с хазарт престъпления. И в четирите случая беше обвинен за организиране на незаконни залагания. Казано просто, беше букмейкър. Приемаше залози за спортни събития — от конни надбягвания до срещите на „Доджърс“. И въпреки четирите присъди никога не беше лежал в щатски затвор. Престъпленията в най-лошия случай му струваха престой в областния затвор, измерван не в години, а в месеци.

Гордън Фабиан също бе избегнал лежането в затвора въпреки многото присъди за свързани с наркотици престъпления. Фабиан беше бял, на петдесет и две — най-възрастната жертва. Балард преброи деветнайсет ареста, започнали още през осемдесетте. Всички бяха за продажба на малки количества и притежание на дрога за лична употреба. В повечето случаи беше получил пробация и равняващи се на предварителния арест присъди. Имаше и случаи на оттеглени обвинения. По времето на смъртта си обаче Фабиан най-накрая се бе добрал до голямата игра и го очакваше дело във федерален съд за притежание на килограм кокаин. Беше пуснат под гаранция, но ако го бяха осъдили, го очакваше доста голяма присъда.

Третата жертва, Джино Сантанжело, беше на четирийсет и три, бял, и единствен от тримата имаше прояви на насилие. За период от петнайсет години беше обвиняван три пъти за нападение. В един от случаите беше използвал огнестрелно оръжие, но не беше убил жертвата, а в другите два случая беше нанасял тежки телесни повреди. Във всеки от случаите Сантанжело се бе признавал за виновен, за да получи по-малки присъди. Първата му беше за използването на огнестрелното оръжие и това му бе струвало три години в щатски затвор. След това, изглежда, бе поумнял и бе извадил пистолетите от репертоара си, защото щяха да му добавят още доста години към спектъра от възможни наказания. При последвалите арести нападал жертвите си с ръце и крака и така можел да прави самопризнания и да получава по-ниски присъди за побой и нарушаване на обществения ред, които са под една година и се излежават в областен затвор. Тълкуванието на Балард, без да разполага с подробности по всеки от случаите, беше, че Сантанжело е бияч на мафията. Потърси информация за третото дело, в което беше обвинен в нападение с нанесени тежки телесни повреди. След признанието му обвинението беше сведено до хулиганство и побой. Балард знаеше, че за да бъдат променени обвиненията по такъв начин, би трябвало да са възникнали проблеми със свидетелите или жертвата. Сантанжело беше проявявал насилие и преди, но жертвата, а може би и свидетелите, са се страхували или са отказали да дават показания. Резултатът беше трийсетдневна присъда, намалена впоследствие до седмица в областния затвор.

Балард беше в състояние да научи много, като чете между редовете на тези резюмета на съдебни дела, но в момента нямаше достъп до подробните описания, които представяха престъпленията и индивидите в контекст. За тях би трябвало да разгърне реалните папки, а това не можеше да се случи в събота вечер. Погледна обаче полицейските снимки на тримата, което й помогна да си спомни местата им в сепарето и как бяха застинали в смъртта си.

Кордел Абът не представляваше проблем, защото беше единственият чернокож. Балард си спомни, че трупът му беше непосредствено вляво от входа към сепарето, което го поставяше непосредствено до стрелеца.