Майкл Коннелли - Късното шоу

— Партньоре? Какво става?

— Обаждах се да изкажа съболезнования — каза Дженкинс. — Това беше лоша новина.

— Какви ги говориш?

— Частин. Не получи ли бюлетина на отдела за бързо реагиране?

Отделът за бързо реагиране в реално време разпращаше електронни писма до всички униформени полицаи и детективи в случай че бъде извършено тежко престъпление или настъпят граждански безредици. Балард още не беше проверявала пощата си тази сутрин.

— Не, не съм проверила. Какво е станало с Частин?

Усети как в стомаха й се свива топка.

— Ами… Мъртъв е — каза Дженкинс. — Жена му го намерила в гаража им тази сутрин.

Балард отиде до леглото и седна. Наведе се напред и почти опря гърди в коленете си.

— Боже! — успя да изпъшка.

Спомни си конфронтацията, която бяха имали с Частин преди две вечери. Едностранната конфронтация. Умът й стигна до идеята, че някак си тя е предизвикала каскада от угризения, подтикнала Частин към самоубийство. След това си спомни, че отделът за бързо реагиране не уведомява всички в случай на самоубийство.

— Един момент — каза тя. — Как е бил убит? Не го е направил сам, нали?

— Не. Бил е нападнат — отговори Дженкинс. — Някой го е нападнал в гаража, докато е слизал от колата си. Според бюлетина било като екзекуция.

— Боже мой!

Балард не беше на себе си. Частин я бе предал, наистина, но умът й се върна преди това, към петте години партньорство с него. Той беше опитен и целеустремен следовател. Преди Балард да постъпи в „Грабежи и убийства“, бе служил там пет години и я бе научил на много неща. Сега го нямаше и скоро значката и името му щяха да се появят до тези на баща му на мемориала на загиналите полицаи пред централата.

— Рене? Добре ли си? — попита Дженкинс.

— Да, добре съм — отговори тя. — Трябва да затварям. Ще отида там.

— Вероятно не е добра идея, Рене.

— Не ме интересува. Ще ти се обадя по-късно.

Прекъсна разговора и намери апликацията на Юбер в телефона си, после поръча кола до управлението в Холивуд.

Частин живееше с жена си и сина си, тийнейджър, в Чатсуърт, в северозападния край на града. Не можеше да е по-далече от центъра и да продължава да е в границите на града. Повечето ченгета бягаха и живееха в предградията, но Частин открай време беше амбициозен и смяташе, че си струва да остане, защото комисиите по повишенията ще го оценят по достойнство, когато чуят, че живее в града, за чиято сигурност се грижи като полицай.

След като се върна в управлението, Балард бързо се преоблече, скочи в колата, зачислена на Късното шоу, и потегли на север: мина по три магистрали, за да се добере до Чатсуърт. Час след обаждането на Дженкинс спря зад дълга колона полицейски коли, задръстили улицата без изход „Тригър“. Докато минаваше покрай табелата, Балард си спомни как Частин се шегуваше, че е полицай, който живее на улица „Тригър“ [1] Спусък (англ.). — Б. пр. .

Сега това изглеждаше тъжна ирония.

Първото, което забеляза, когато слезе от колата, беше отсъствието на медии в периметъра на местопрестъплението. Някак си никой от армията репортери, които следяха случващото се в Лос Анджелис, не бе чул какво е станало. Вероятно причината беше неделната сутрин, когато медийната машина започва да се върти по-късно.

Окачи значката на врата си и приближи жълтата лента на алеята. Освен медиите всички останали типични присъстващи на местопрестъпленията бяха налице — детективи, униформени полицаи, патолози, криминалисти. Къщата беше ранчо от петдесетте, строена когато Чатсуърт е бил в пущинаците край града. Двойната гаражна врата беше отворена — и в центъра на събитията.

Униформен полицай от управлението в Девъншър край жълтата лента записваше пристигащите. Балард даде името и номера на значката си, после се мушна под лентата, докато униформеният записваше. Докато приближаваше по алеята към гаража, един детектив, с когото някога бе работила в „Грабежи и убийства“, се отдели от групата и тръгна към нея с вдигнати ръце, за да я спре. Казваше се Кори Стедман и Балард никога не бе имала проблеми с него.

— Рене, чакай! Какво правиш тук?

Балард спря пред него.

— Беше мой партньор. Какво мислиш, че правя?

— Лейтенантът ще изсере тухла, ако те види — изпъшка Стедман. — Не мога да те пусна вътре.

— Оливас ли? Защо неговите хора се занимават с това? Не е ли конфликт на интереси?

— Защото има връзка със стрелбата в „Танцьорите“. Затова поемаме и това.

Балард понечи да заобиколи Стедман, но той бързо препречи пътя й. Отново вдигна ръка.