Майкл Коннелли - Късното шоу

— Отговори ми, Смити! Каква тактика имаш предвид?

Смит вдигна ръка, сякаш искаше да прекрати разговора, който сам беше провокирал.

— Не! Ти започна — настоя Балард. — Онзи е на задната седалка, нямаше стрелба, никой не е пострадал, за каква тактика говориш?

Смит се обърна към нея. Тейлър спря, но беше ясно, че няма никаква представа за какво говори партньорът му.

— Къде ти е якето за тактически операции? От километър се вижда, че не носиш бронирана жилетка — каза Смит. — Първо, трябваше да си с тези неща, Балард, и второ, трябваше да изчакаш да дойдем, за да го приберем, а не да ни извикаш, за да ти спасим задника.

— Това са глупости — тросна се тя. — Ще ме накиснеш за униформено яке и предпазна жилетка?

— Не съм казал и дума за накисване — отвърна Смит. — Просто казвам, че не се прави така. Ти не трябва да правиш така.

— Хванахме нашия човек, това е важното.

— Безопасността на полицая е важното. Опитвам да науча този новобранец да се оправя на улицата, а ти му даваш страхотен пример.

— Ти даде ли му пример снощи, когато реши да не оградиш местопрестъплението на булевард „Санта Моника“?

— Какво? Заради онази отрепка? Балард, сега ти говориш дивотии.

— Казвам само, че арестувахме престъпник с оръжие и никой не пострада. Мисля, че хлапето научи нещо, обаче ако искаш да пълниш главата му с глупости, давай, няма кой да те спре.

Смит отвори задната врата на колата на Балард и с това сложи край на спора. Бяха достатъчно опитни, за да знаят, че не бива да продължават пред заподозрян. Балард изпрати Смит и се върна към стая 18.

Комптън пристигна петнайсет минути след като Смит и Тейлър заминаха от мотела с Нетълс. Дотогава гневът на Балард се беше поуталожил, но тя продължаваше да крачи пред отворената врата на стаята. Макар да бе охладила нервите си значително, знаеше, че укорът на Смит ще я тормози още няколко дни и ще вгорчава задоволството й от ареста.

Комптън беше добре сложен мъж и обикновено носеше плътно прилепнали ризи, за да подчертават мускулите му, така че те да впечатляват и вразумяват освободените предсрочно, които трябваше да наблюдава. Тази вечер обаче беше с широка фланела с дълги ръкави, която до голяма степен скриваше физическите му качества.

— Добре ли си? — попита я той.

— Да, добре съм — отговори тя. — Защо?

— Лицето ти е зачервено. Къде е моят човек?

— Откарахме го в управлението, но имахме лек спор. Униформените го отведоха, за да го регистрират. Мога да те свържа с шефа на дежурната смяна, ако искаш да прекъснеш изпитателния му срок. Казах им, че ще го направиш.

— Добре. Как смяташ да стане?

— В стаята му има много вещи. Мисля да започнем от тях. В пикапа няма нищо, ако не се брои кашонът, който искаше да натовари, когато го изненадахме. Телевизор с плосък екран, но е счупен.

— Добре тогава, да действаме.

— Обадих се на шефа на дежурната смяна и скоро ще докарат вана за проследяване, който използваме. Надявам се да успеем да натоварим всичко това на него.

— Окей, това вече е план.

До края на нощта описваха и товариха вещите от стая 18 на вана. Разбираха се лесно, защото и преди бяха работили заедно и се познаваха. В процеса на търсене откриха класьор с кредитни карти на осем различни собственици, включително картата на Лесли Ан Лантана. Откриха и още две огнестрелни оръжия, скрити под матрака на леглото.

След като най-после стигнаха до управлението, Балард успя да свърже пет от имената върху кредитните карти със съобщения за обири, постъпили в управлението през предните седем дни. Междувременно Комптън се настани зад бюро с компютър и се зае да проследи трите оръжия в базата данни на Администрацията по тютюна, огнестрелните оръжия и експлозивите. Никое не фигурираше в докладите за обири, които откри Балард, но Комптън установи, че глокът — оръжието, което Нетълс носеше в колана си — е обявен за откраднат в Тексас преди две години. В базата данни нямаше подробности около кражбата. След това Комптън пусна искане за допълнителна информация, но и двамата с Балард бяха наясно, че ще получат отговор най-рано след няколко дни, а може би и седмици.

Към шест сутринта иззетата от стая 18 стока беше складирана в товарен ван, паркиран пред управлението, пикапът беше изтеглен и прибран в полицейски паркинг, списък и пълен доклад за ареста на Нетълс беше оставен на бюрото на шефа на отдел „Кражби“. Той нямаше да се появи на работа до понеделник, но нямаше причина да се бърза, защото Нетълс нямаше да отиде никъде. Комптън вече бе анулирал изпитателния му срок.