Майкл Коннелли - Късното шоу

— Роби, събуди се — каза му. — Един от клиентите ти се е разпасал в Холивуд.

— Рене!? — отговори той със сънен глас. — Балард! Мамка му! Петък вечер е! Колко е часът? Кое време е?

— Време е да си заслужиш заплатата.

Той изруга отново и Балард му даде няколко секунди да дойде на себе си.

— Събуди ли се вече? Кристофър Нетълс. Познаваш ли го?

— Не, не е мой.

— Защото е дошъл тук от област Сан Диего. Сигурна съм, че там го познават, но сега е в Холивуд, а това го прави твой.

— Кой е той?

— Има да доизлежава две години за кражби, плюс нарушаване на условията за предсрочно освобождаване, защото се подвизава наоколо от две седмици. Имаме хотелска стая, пълна с кашони от Амазон и други фирми за онлайн търговия, така че искам да го задържиш официално, така че да мога да претърся щателно нещата му.

— Кой хотел?

— Мотел „Сиеста Вилидж“, на „Санта Моника“. Сигурна съм, че знаеш къде е.

— Бил съм там няколко пъти, да.

— Е, какво ще кажеш да дойдеш тук сега и да ми помогнеш с този тип?

— Балард, не. Бях заспал мъртвешки, а утре трябва да ходя с момчетата ми на риба.

Балард знаеше, че Комптън е разведен и вижда тримата си синове само през почивните дни. Беше го научила една сутрин, когато двамата се прибираха заедно след случай, по който бяха работили цялата нощ.

— Хайде, Роби, стаята му прилича на склад на супермаркет. Освен това, забравих да ти кажа, имаше огнестрелно оръжие. Наистина ще съм ти задължена, ако ми помогнеш.

Този път Балард прибягна до кокетничене, без да се замисля. Ако така би могла да убеди колега мъж да си свърши работата, защо да не използва женския си чар? Комптън се справяше добре с отговорностите си, но много трудно излизаше от къщи нощем. Независимо колко му се налагаше да работи извънредно, той беше длъжен да спазва и официалното си работно време. Наред с това компанията му извън служебните задължения допадаше на Балард. Беше привлекателен и спретнат, дъхът му винаги беше свеж и имаше чувство за хумор — нещо, което повечето от колегите, с които тя работеше, бяха изгубили отдавна.

— Дай ми половин час — каза той накрая.

— Имаш го — отговори тя бързо. — Благодаря, Роби.

— Ти го каза, Рене, длъжница си ми.

— И още как!

Знаеше, че последните й думи ще намалят половината час с десет минути. Радваше се, че Комптън ще дойде. Намесата на отдела по спазването на условните освобождавания щеше да улесни нещата значително. Комптън имаше право да отмени предсрочното освобождаване на Нетълс, с което щяха да бъдат орязани и гражданските му права и защита. Нямаше да има нужда да се занимава с офиса на областния прокурор или да разговаря с намусен дежурен съдия, за да й даде заповед за обиск на стаята. Щяха да претърсят и стаята, и пикапа щателно, без никакви формалности.

Освен това щяха да задържат заподозрения за нарушаване на изпитателния срок. Нетълс щеше да бъде махнат от улицата и върнат в затвора още преди новите обвинения дори да бъдат предявени — ако бъдеха предявени. Понякога връщането в затвора и решаването на новите дела беше достатъчно, за да може системата да функционира. При пренаселването на затворите налагаха по-леки присъди за престъпленията, в които няма насилие, така че ако Нетълс се върнеше да доизлежи година или две, вероятно не би останал в затвора по-дълго, ако му дадат нова присъда за кражбите, които е извършил. На практика притежанието на оръжие беше единственото, на което биха обърнали внимание в кабинета на прокурора.

След като приключи разговора с Комптън, тя отиде при Смит и Тейлър и им каза, че могат да отведат Нетълс в управлението и да го задържат за нарушаване на изпитателния срок и притежание на огнестрелно оръжие. Каза им още, че ще остане на място и ще изчака отговорника по условните присъди, за да претърси пикапа и стаята на Нетълс.

Смит не отговори. Задвижи се неохотно, след като получи нареждането, и Балард не можеше да разбере какво го тревожи.

— Нещо не е наред ли, Смити?

Смит продължи да вземе Нетълс, който беше натикан на задната седалка на нейната кола.

— Смити!? — каза тя настоятелно.

— Тактика — каза той, без да се обръща.

— За какво говориш? — попита Балард.

Той не отговори и тя отиде при него. Знаеше, че не бива да оставя неизречени неща с колега мъж, особено ако я е обучавал. Думата им тежеше.

Зачуди се дали не е заради лошата позиция, която бе заела, след като излезе от нишата с автомата за кока-кола, но патрулната кола беше дошла по-късно и тя не мислеше, че са я видели.