Майкл Коннелли - Късното шоу

Адресът, който бе получила от Мумбай, отговаряше на западнал мотел с име „Сиеста Вилидж“. Беше П-образен двуетажен комплекс с паркинг във вътрешната страна на П-то, малък басейн и офис. Надпис отпред обещаваше безплатно уайфай и канал НВО. Балард влезе в паркинга и го обиколи. Стаите имаха големи прозорци, които гледаха към центъра на комплекса. Приличаше на хотел, в който телевизорите в стаите все още са фиксирани за шкафовете с метални клетки.

Балард намери стая 18 и не видя светлина зад спуснатата завеса на прозореца. Пред вратата й беше паркиран очукан пикап „Форд“. Стаята беше последната до добре осветена ниша с машина за лед и автомат за кока-кола, поставени в метална клетка с прорези за пускане на монетите и вземането на напитките. Балард продължи напред и паркира в далечния край, така че ако някой реши да надникне иззад завесите на стая 18, да не може да я види. От километри си личеше, че колата е полицейска.

Преди да слезе поиска по радиото проверка за собственика на пикапа. Оказа се чист, регистриран на Джудит Нетълс от Поуей — малко градче в област Сан Диего. Нетълс не беше регистрирана в полицейските архиви.

Отиде пеша до офиса на мотела, където се наложи да позвъни на звънец на стъклена врата и да изчака от малката стаичка зад тезгяха да се появи мъж, за да отвори. Вече бе извадила значката си и той я пусна да влезе.

— Здрасти — поздрави тя. — Аз съм детектив Балард от полицейско управление Холивуд. Трябва да ти задам няколко въпроса.

— Добър вечер — отвърна мъжът. — Питай. Няма проблем.

Той седна и потисна прозявката си. Зад него на стената имаше часовници, които показваха времето в различни градове по света, като че ли в хотела отсядаха международни пътници, които трябва да следят бизнеса си по цялото земно кълбо. Балард чуваше телевизор, който работеше в задната стаичка. Разнесе се смехът на публиката в някакво среднощно шоу.

— Има ли гост в стая осемнайсет? — попита Балард.

— О, да. Осемнайсета е заета — отговори мъжът.

— Как се казва гостът?

— Не ти ли трябва заповед, за да ме питаш това?

Балард опря ръце на плота и се наведе към него.

— Май гледаш повечко телевизия в задната стаичка. Не е нужна заповед, за да задавам въпроси, а ти не е нужно да видиш заповед, за да им отговаряш. Просто трябва да решиш веднага дали ще помогнеш на полицията на Лос Анджелис в разследването й, или ще пречиш.

Той като че ли се замисли за момент, после се завъртя със стола към компютърния екран вдясно от него.

Натисна клавиша за интервал и екранът оживя. След това извика списъка на стаите и набра 18.

— Регистрирал се е като Кристофър Нетълс.

— Сам ли е? — попита Балард.

— Би трябвало. Регистриран е като сам.

— Откога е тук?

Мъжът погледна отново екрана.

— Девет дни.

— Я повтори името.

След като го чу пак, Балард каза на рецепциониста, че ще се върне веднага, грабна няколко брошури за автобусна обиколка на града от купчината на плота и подпря с тях вратата, за да не се затвори. Излезе на паркинга, за да не я чува дежурният, и по радиото поиска проверка за Кристофър Нетълс. Оказа се чист, но тя трябваше да е сигурна. Извади телефона си и се обади на дежурните в централата, за да поиска да пуснат проверка в националната база данни за престъпността.

Докато чакаше резултата, крачеше по асфалта. В басейна нямаше вода. Тя отиде до ъгъла на офиса, за да погледне пак към стая 18. Беше все така тъмна. Огледа пикапа и реши, че е на поне двайсет години. Вероятно нямаше аларма и нямаше да й е от полза, за да накара Нетълс да излезе от стаята си.

Дежурният се обади след малко и докладва, че в системата е регистриран човек на име Кристофър Нетълс, с присъда от 2014 година за множество кражби, включително проникване в обитавано жилище. Бял, на двайсет и четири, пуснат под гаранция след като излежал две години от присъдата си в щатски затвор.

Балард поиска от дежурния да я свърже с лейтенант Мънро.

— Лейтенант, обажда се Балард. Намирам се в „Сиеста Вилидж“ и имам възможност за арест на заподозрян по четири-пет-девет на „Ел Центро“ снощи. Можеш ли да ми изпратиш подкрепление?

— Мога. Всички са по улиците, но сега е спокойно и мога да отделя една кола за твоя човек. Имам общо десет.

— Добре. Кажи им да чакат на една пресечка от мотела. Да слушат на честота 4, за да ги извикам. Искам да накарам този тип да излезе от стаята.

— Разбрах, Балард. Ще ми дадеш ли име, което да запиша?