Майкл Коннелли - Късното шоу

— Значи си сигурен, че я е нямало четири дни преди Бесния понеделник да се нанесе преди два дни?

— Сигурен съм, да.

Балард кимна. Това беше индикация, че Рамона може да е била държана в плен от нападателя си пет дни, през които я е изтезавал и измъчвал, преди да я захвърли на паркинга предната нощ и да я зареже там да умира. Трябваше да има предвид и тази възможност.

Благодари на Денвър още веднъж и този път стисна ръката му. Не беше сигурна дали той забеляза, че все още е с латексовите ръкавици.

Върна се в управлението към един и половина след полунощ и преди да отиде в стаята на детективите, се отби в дежурната стая. Мънро седеше зад бюрото си, а на бюрото за писане на доклади в дъното на стаята седеше друг полицай.

— Нещо случва ли се? — попита тя.

— Спокойно е — отговори Мънро. — Не може да се сравнява със снощи.

— Криминалистите още ли са в „Танцьорите“?

— Не знам. Не се отчитат пред мен.

— Е, щом нещата вървят толкова бавно, ще отида да видя дали нямат нужда от помощ.

— Не е наша работа, Балард. Трябва да стоиш тук за всеки случай.

— Какъв случай?

— В случай, че имаме нужда от теб.

Балард нямаше намерение да ходи в „Танцьорите“. Просто искаше да види как ще реагира Мънро, а възбудата му и бързият отговор бяха знак, че е получил нареждане да държи нея, а може би и цялото управление, настрана от местопрестъплението.

Мънро опита да смени темата:

— Как е жертвата?

— Държи се още — отговори Балард. — Точно за това исках да поговорим. Има сериозен шанс да оцелее. Безпокоя се, че заподозреният може да опита да довърши започнатото.

— Какво? Мислиш, че ще се промъкне в болницата? Ще удуши жертвата с възглавница?

— Не знам. Може би. Нямаше шум в пресата по този случай, но…

— Гледала си „Кръстникът“ прекалено много. Ако искаш да сложа някой пред вратата на онази курва, няма да стане, Балард. Няма да го направя. Нямам хора за това. Нямам намерение да оставя улицата без патрули, за да изпратя хора да дремят в болницата или да закачат сестрите в сестринската стая. Можеш да изпратиш искането си в центъра, но ако питаш мен, те също ще откажат, след като преценят ситуацията.

— Добре, разбрах.

Когато се върна на временното си бюро в стаята на детективите, Балард остави кутията от телефон, която бе взела от кемпера, и се подготви да прекара остатъка от смяната си в опити да проследи апарата, който е бил в нея. Тогава обаче видя розовото листче със съобщението, което бе взела по-рано. Седна и вдигна телефона на бюрото. Не се притесни, че набира посред нощ. Номерът беше безплатен, което означаваше, че е на някоя фирма. Тя или щеше да е отворена, или затворена, така че не би могла да събуди никого, колкото и да е късно.

Докато чакаше да отговорят, отново опита да разчете името, записано на листчето. Не беше възможно. Но веднага щом отговориха разбра кой е оставил съобщението.

— Услуги за картодържателите. С какво мога да ви помогна?

Долови индийски акцент — като на мъжа от Мумбай, с когото беше говорила за картата на госпожа Лантана предната вечер.

— Мога ли да говоря с Ирфан?

— Кой Ирфан? Имаме трима.

Балард взе розовото листче. Беше й се сторило, че пише „Коен“.

Смени „е“ на „а“ и махна „о“:

— Кан. Ирфан Кан.

— Един момент, моля.

След трийсет секунди чу друг глас и й се стори, че вече го е чувала.

— Обажда се детектив Балард, полиция Лос Анджелис. Оставил си съобщение за мен.

— Да, детектив. Говорихме по телефона преди малко повече от двайсет и четири часа. Открих ви.

— Да, така е. Защо?

— Защото получих разрешение да споделя адреса за доставка на закупена чрез измама стока с открадната кредитна карта.

— Разрешение от съда ли?

— Не, шефът на отдела ми позволи. Отидох при него и му казах, че трябва да го направим, защото бяхте много настоятелна, нали така?

— Изненадана съм, честно казано. Все пак благодаря.

— Няма проблем. Радвам се да помогна.

— Е, какъв е адресът?

Кан й даде номер на стая и адрес на булевард „Сайта Моника“, който не беше далече от авеню „Ел Центро“ и дома на Лесли Ан Лантана, доколкото Балард можеше да прецени. Вероятно разстоянието би могло спокойно да се извърви пеша.

Изкуши се да каже на Кан, че вероятността да арестува извършителя е силно намалена от забавянето от двайсет и четири часа, но вместо това му благодари за усърдието и прекъсна разговора.

След това грабна радиостанцията си и ключа за колата и тръгна към вратата.