Майкл Коннелли - Късното шоу

— Трябва да вдигнем един тип от кемпера — отговори. Балард. — Денвър смята, че няма да се зарадва особено.

След толкова десетилетия експлоатация пружините на кемпера бяха доста зле. Фургонът започна да скърца и да се клати, щом някой вътре се раздвижи. След миг отвътре се чу глас:

— Какво искаш?

Денвър се обади, без да го карат:

— Ей, Бесен, дошла е полиция. Искат да огледат кемпера ти, защото тук живееше Рамона.

— Е, вече не живее тук — отговори Бесния. — А аз спя.

— Отвори вратата! — нареди Балард високо.

— Имаш ли заповед? Знам си правата.

— Не ми трябва заповед. Искам да отвориш вратата или ще изтеглим кемпера ти на полицейския паркинг, ще разбием вратата и ще те арестуваме за възпрепятстване на разследване. Ще те приберат в областния затвор, а хубавият кемпер ще отиде при някой друг. Това ли искаш?

Балард реши, че е казала точно каквото трябва. Зачака.

Херера отстъпи настрани, за да приеме обаждане по раменната радиостанция. Дайсън остана с Балард. След трийсетина секунди зад вратата се чу дрънченето на веригата. Бесния понеделник отваряше.

Заради прякора и предупреждението на Денвър, че Бесния ще е ядосан, Балард очакваше от кемпера да излезе едър мъж, готов за скандал. Вместо това се появи дребно същество с очила и побеляла брада, с вдигнати ръце. Балард му каза да си свали ръцете и го отведе при Дайсън и Херера, която се бе върнала при тях. Попита го кой е собственик на кемпера и вещите в него. Съществото, което се представи като Сесил Бейти, каза, че се е нанесло само преди два дни, след като каквото и да било имало за вземане отвътре било изнесено от други. Каза, че според него в кемпера нямало никакви вещи на Рамона Рамон.

Балард каза на униформените да държат Бейти под око, докато тя огледа вътре. Сложи си латексови ръкавици и се качи по двете стъпала. Плъзна лъча на фенерчето през малкото двустайно пространство. Беше пълно с боклуци и смърдеше на ареста за пияници в управлението в неделя сутрин. Огледа се, но не видя нищо, което би могло да е на Рамона Рамон. Мина през първото помещение и отиде отзад, където имаше доста голямо легло, на което бяха струпани мръсни чаршафи и одеяла. Стресна се, когато чаршафите изведнъж се размърдаха — в леглото имаше човек.

— Дайсън, ела тук! — извика Балард. — Бързо!

Чу как полицайката влиза в кемпера. Задържа светлината върху лицето на жената в леглото. Беше мръсна, косата й беше мазна и разчорлена. По лицето и шията й имаше зарастващи рани. Тежък случай на наркомания.

— Изведи я — нареди Балард.

Дайсън пристъпи напред, отметна чаршафите и издърпа жената, — тя беше облечена с няколко фланели и яке — от леглото. Изведе я и Балард продължи да търси.

След като не видя нищо, от което да има полза в разследването си, излезе от спалното помещение. Срещу някогашната миниатюрна тоалетна имаше кухненска секция, която отдавна явно никой не беше използвал. Двата газови котлона сега най-вероятно се използваха само за загряване на лъжички хероин или кристален метамфетамин. Балард започна да отваря горните шкафове, като почти очакваше в тъмнината да се разбягат плъхове. Вместо това откри малка празна кутия от телефон еднодневка. Изглеждаше доста нова, за разлика от останалите боклуци наоколо.

Балард излезе от кемпера, отиде при Бейти и жената, които стояха с наведени глави до униформените, и им показа кутията.

— Това ваше ли е?

Бейти погледна за миг, после извърна лице.

— Не, не е мое. Беше си тук.

— На Рамона ли е?

— Може и да е било. Не знам, не съм го виждал досега.

Балард реши, че кутията е била на Рамона. Ако по нея или вътре в нея откриеше сериен номер на телефона, имаше шанс да провери какви разговори са водени от този апарат, въпреки че самият той липсваше и би трябвало да е непроследим. Ако имаше разговори, свързващи Рамона с Трент, щеше да има годни за съдебно дело доказателства и тогава всичко това, включително дишането на смрадливия въздух в кемпера, нямаше да е напразно.

— Добре, благодаря за помощта — каза тя.

Кимна на Херера и Дайсън да пуснат двамата обитатели на кемпера и те веднага се шмугнаха вътре. След това се обърна към Денвър и му кимна да се приближи, за да поговорят насаме.

— Благодаря за помощта, Денвър, оценявам го.

— Няма проблем. Това ми е работата.

— Когато те попитах за Рамона в началото, каза, че я няма от седмица.

— Да, имаме правило. Можеш да се настаниш на мястото на някой друг само ако не го е имало поне четири дни. Защото, нали разбираш, може да те арестуват и така нататък. Ако те арестуват, те държат седемдесет и два часа. Затова чакаме четири дни и след това пускаме друг да заеме мястото.