Майкл Коннелли - Късното шоу

Дженкинс: Как е?

Балард: Мисля, че открих обърнатата къща.

Дженкинс: Как?

Балард: Регистриран по-рано с метален бокс.

Дженкинс: Чудесно. Ще действаш ли тази вечер?

Балард: Не. Все още събирам улики. Ще ти се обадя.

Дженкинс: Добре.

Инструктажът приключи малко след като Балард изпрати и последното съобщение на Дженкинс. Тя прибра телефона и тръгна към стълбището. Мънро я извика, когато свиваше на първата площадка.

— Балард, не отиваш в „Танцьорите“, нали?

Тя спря и го изчака да я настигне.

— Не, защо?

— Просто искам да знам какво правят хората ми — отговори Мънро.

Формално Балард не беше от хората на Мънро, но пусна забележката покрай ушите си. Той отговаряше за уличните патрули в управлението през нощната смяна, а Балард беше детектив и неин пряк началник беше Макадамс — шефът на детективския отдел.

— Както казах на инструктажа, ще работя по нападението от снощи — каза тя. — Макадамс ми даде случая.

— Добре, но не съм получил уведомление за това — отвърна Мънро.

— А получи ли уведомление да ме държиш настрана от „Танцьорите“?

— Не… казах ти, просто искам да знам какво правят хората от нощната смяна.

— Добре, сега знаеш какво ще правя. Трябва да се отбия в болницата, но след това съм на линия, ако имаш нужда от мен.

Обърна се, слезе до долната площадка и влезе в стаята на детективите. Зачуди се дали Мънро не крие нещо. Обикновено работеше самостоятелно, без лейтенантът на патрулните полицаи да знае с какво се занимава. Дали Оливас или някой друг от центъра не му беше наредил да я държи настрана от разследването?

Разговорът с Мънро я беше ядосал, но тя прогони тези мисли, за да може да се съсредоточи върху конкретната си работа. Взе ключовете от служебната кола от чекмеджето на приемната, после грабна нова батерия за радиостанцията от стаята за зареждане. Върна се до временното си бюро, за да вземе чантата и радиостанцията си, и излезе. Качи се в колата и веднага разбра, че някой я е използвал през деня — някой, който бе пренебрегнал забраната за пушене в служебните автомобили собственост на общината. Отвори всички прозорци, мина през портала на паркинга и подкара по „Уилкокс“ към „Сънсет“.

В болницата показа значката си на охраната на входа, а после и на две дежурни медицински сестри, за да я пуснат до стаята, в която лежеше Рамона Рамон, все още в кома. Балард поиска от една сестра, казваше се Наташа, да я придружи, в случай че по-късно се наложи да даде потвърждаващи показания в съда.

Жертвата изглеждаше дори по-зле от предишната нощ. Главата й беше частично избръсната, а операцията за корекция на счупването на черепа и намаляване въздействието на мозъчния оток беше оставила лицето й подпухнало и неузнаваемо. Лежеше сред плетеница от маркучи, инфузионни системи и монитори.

— Налага се да разгърнеш престилката й, за да мога да снимам синините по гърдите й — каза Балард на Наташа.

— Не го ли направихте снощи? — попита медицинската сестра.

— Имаме снимки от снощи. Днес обаче синините изглеждат различно.

— Не разбирам.

— Не е и нужно. Просто разгърни престилката.

Балард знаеше, че кръвонасяданията се появяват, когато кръвоносните съдове под кожата бъдат увредени от травма и червените кръвни телца проникнат в околните тъкани. Понякога синините стават по-големи и по-тъмни през първите двайсет и четири часа след травмата, защото кръвта продължава да се процежда навън от увредените кръвоносни съдове. Надяваше се синините на Рамона Рамон сега да са по-добре изразени, така че дори да успее да ги разчете.

Сестрата избута маркучите настрани, после дръпна термоодеялото, което покриваше пациента. Разкопча престилката и откри голото тяло. В пениса му беше мушнат катетър, урината в прозрачната торбичка беше червеникава от вътрешните кръвоизливи. Сестрата върна одеялото нагоре и Балард не успя да разбере дали го прави от стеснителност или от отвращение.

Лявата страна на торса, горе, беше покрита от голяма плътна синина. Очертаните ръбове на следата от удара, които Балард бе разчела предния ден, сега бяха заличени, защото кръвта продължаваше да се разпростира под кожата. Ако го бе видяла за първи път сега, нямаше да разбере, че травмата е нанесена с метален бокс. Балард се наведе над лявата страна на пациента, за да огледа лилавите петна отблизо. Много скоро видя двете О, в по-тъмен цвят от околния оттенък на синината. Беше убедена, че са двете О от ДОБРО.