Майкл Коннелли - Късното шоу

— С метални боксове?

— Само ти казвам какво каза.

— Добре, добре… И какво стана после?

— Ами, нищо всъщност. Мислехме, че вероятно това е типът, когото чакахме в десет, но не можахме да го свържем със сценария, който разигравахме, така че…

— Какъв сценарий?

— Така наричахме чатовете, които водехме по интернет. Тоест, нямахме доказано намерение. Обадихме се на наблюдаващия прокурор, разказахме му какво имаме и че не сме сигурни дали това е човекът от сценария. Прокурорът нареди да го арестуваме за боксовете и ако успеем да го свържем със сценария по-късно, да добавим и другите обвинения. Арестувахме го според инструкцията, и толкова.

— После опитахте ли да го свържете със сценария?

— Виж… Балард, нали?

— Да, Балард.

— Знаеш ли колко време е нужно, за да откриеш от кой компютър е писал? Този тип работеше в автокъща и имаше достъп до всички компютри в офиса. Хванахме го заради боксовете и това е престъпление. Трябваше да пържим и друга риба.

Балард кимна сама на себе си. Беше наясно как работи системата. Че има твърде много престъпления, твърде много неизвестни, твърде много юридически правила. Бяха задържали Трент за някакво престъпление, а това означаваше един боклук по-малко по улиците. Било е време да продължат напред и да хванат следващия боклук.

— Добре, благодаря, че се обади — каза тя. — Ще е от полза. И моля те, свържи се с мен, ако някой от отдела ти си спомни какво е пишело на боксовете или ако някой ги е снимал. Може да помогне на разследването.

— Дадено, Балард.

Балард застана пред портала към задния паркинг на управлението и мушна служебната си карта в електронния четец. Стоманеният портал се отвори, тя вкара вана вътре и започна да кръжи, за да намери свободно място. Нощем паркингът беше по-пълен, защото по улиците имаше по-малко патрулни коли.

Влезе в управлението през задния вход и видя двама пияници, закопчани с белезници за специалната пейка за задържани. И двамата бяха повръщали на пода между краката си. Балард ги отмина и продължи към горния етаж и съблекалнята, за да облече костюма, с който работеше.

Стаята на детективите беше пуста както обикновено по това време. Понеже нямаше определено за нея бюро, трябваше да провери на бюрото на приемната дали има съобщения за нея. Чакаше я розов плик — обаждане от номер с код 888, в четири следобед. Името на обадилия се беше надраскано нечетливо и приличаше на Нърф Коен — не го познаваше. Взе го, отиде на бюрото, което използваше обикновено, и седна.

Преди да провери съобщението отвори фотоархива в телефона си и заразглежда снимките, докато не откри нараняването на торса на Рамона Рамон. Увеличи изображението с палец и показалец и затърси признаци, които да показват, че може да е направено с метален бокс. Не беше сигурна дали си внушава, или не, но сега й се струваше, че вижда нещо, което не беше забелязала в болницата. Струваше й се, че вижда отчетливи форми в синините от лявата и дясната страна на торса. Не толкова ясни, че да открои думи, но й се струваше че съзира буквите Д и О отляво и буквите Л и О отдясно. Прецени също, че следите, които вижда, ако са думи, ще са обърнати, ако са написани правилно на юмруците на нападателя.

Така или иначе, формата на синините беше от значение. Това, което виждаше в момента, не беше научно или дори приблизително неопровержимо доказателство, но представляваше малка частица от пъзела, който сякаш се оформяше около Трент и й даваше импулс да продължи в същата посока. Реши, че е време да приведе ходовете в разследването си — поне законните в електронен вид. Погледна часовника над телевизионните екрани и видя, че до началото на нощната смяна има още час. За това време можеше да свърши много. Залови се за работа, като започна с хронологията на разследването, макар че това нямаше да е първият документ в папката. От дълъг опит беше наясно обаче, че хронологията е основна част от всяко разследване.

След половин час телефонът й иззвъня — обаждане от скрит номер.

— Балард слуша.

— „Добро и зло“.

Беше Хорхе Фернандес. Гласът й трепна от нетърпение.

— Това ли е било на боксовете?

— А-ха. Попитах момчетата и си спомниха. Добро и Зло. Непрекъснатата борба в човека. Разбираш ли?

— Да, разбирам.

— Помага ли ти?

— Мисля, че да. Можеш ли да ми дадеш името на този, който си е спомнил? Може да ми потрябва.

— Дейв Олмънд, Дендито. Така го наричаме, защото се конти. Занимаваме се с пороци, но той си мисли, че сме скапано модно шоу.