Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард не каза нищо и Трент като че ли осъзна, че така може да застраши сделката си.

— Не че съдя когото и да било — добави той. — Казвам: всекиму неговото. Живей и остави другите да живеят.

— Аз също — отвърна Балард.

След пробното шофиране Балард каза на Трент, че иска да помисли за покупката и ще му се обади след ден-два. Той я покани да отиде с него до бюрото му, за да й даде брошура с информация за клиента. Тя отказа под предлог, че закъснява за вечеря. Отново му подаде ръка и когато той я пое, стисна рязко с палец и показалец пръстите му, при което той трепна и направи гримаса. Балард изви леко китката му и погледна надолу, сякаш виждаше разранената кожа за първи път.

— О! Извинявай! Не знаех, че имаш рана.

— Няма проблем. Леко е ожулено.

— Какво стана?

— Дълга история и не си струва времето да се разказва. Предпочитам да обсъдим как да те снабдим с нова акура.

— Ще помисля и ще ти се обадя.

— Виж… шефът ми много държи да документираме срещите си с потенциални клиенти. После това се отразява на оценките за работата ни. Можеш ли да ми дадеш номера си, за да мога да покажа, че съм изкарал колата от паркинга заради реален клиент? Иначе ще ме подгони, задето не съм взел копия от шофьорската ти книжка и застраховката.

— Ами…

Балард се замисли за момент и реши, че няма да има проблем. Той не би могъл да проследи номера до истинското й име.

— Да, разбира се.

Даде му телефонния си номер и той го записа на гърба на една от визитките си. После й даде чиста.

— Да прекараш чудесна вечер, Стела.

— Благодаря, Том.

Докато Балард измъкваше вана си на заден от мястото в паркинга, Трент остана отвън и я проследи с поглед, после я изпрати с дружелюбно махане е ръка. Тя подкара нагоре по „Ван Найс“ и назад, до мястото, на което беше паркирала в началото. Извади бележник и записа възможно повече цитати от разговора си с Трент. Импровизирани записки, направени веднага след разговора, биха имали много по-голяма тежест в съда, отколкото ако са направени със закъснение. Нямаше представа дали срещата й под прикритие с Трент някога ще стане част от съдебен процес, но при всички случаи беше разумно да запише разговора възможно най-точно.

След като остави бележника, отиде в задната част на вана, за да вземе оръжието, значката и радиостанцията си. Реши да се преоблече в работния си костюм, когато се прибере в управлението. Телефонът й иззвъня миг след като седна зад волана. Номерът беше на Трент и тя вдигна.

— Ей сега погледнах компютъра, Стела — каза той. — Можем да ти намерим бяла акура. Има ги навсякъде — в Бейкърсфийлд, Модесто, Дауни и на други места. Всички са напълно оборудвани, с камера за заден ход и така нататък.

Балард реши, че й се обажда, за да провери дали не му е дала фалшив номер. Фактът, че не беше, като че ли го окуражи.

— Добре, нека помисля — каза тя.

— Ако кажеш, мога да задействам някоя от тези коли още сега — каза Трент. — Ще получиш и отстъпка като последен клиент за деня. Това са петстотин долара от капарото ти, Стела. С тези пари ще можеш да си поръчаш специални стелки или да си направиш нова татуировка, ако искаш. Има много въз…

— Не, Том. Не още — прекъсна го тя решително. — Казах ти, че искам да помисля и ще ти се обадя утре или в неделя.

— Добре, Стела — каза Трент. — Значи ще чакам да ми звъннеш.

Линията прекъсна. Балард запали двигателя и потегли. Отправи се на юг, към планините. Погледна часовника на таблото. Ако Трент работеше до затварянето на автокъщата в десет вечерта, значи му оставаха два часа, преди да се прибере у дома. Значи имаше предостатъчно време да направи това, което бе намислила.

Балард седеше във вана си на височината Мълхоланд Овърлук, на две пресечки от „Райтуд Драйв“. Нощта беше ясна и светлините на Долината се простираха към безкрайността на север. Беше включила радиостанцията и слушаше на честотата на управлението в Северен Холивуд. Не се наложи да чака дълго. Дойде радиоповикване до всички патрули, с предупреждение за проникване с взлом в дом на „Райтуд“. Патрулна кола прие съобщението и се поинтересува къде може да се срещне с човека, съобщил за инцидента. Диспечерът отговори, че се е обадила преминаваща с колата си жена, пожелала да остане анонимна.

След още трийсет секунди Балард включи предавателя си. Представи се на диспечера като детектив от управлението в Холивуд, който е наблизо и също ще отиде на мястото. Диспечерът повтори информацията на полицаите от патрулката, за да ги предупреди да я очакват. След това се обади на въздушен патрул, който да отиде на място с мощния си прожектор.