Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард запали двигателя и потегли към „Райтуд“. Когато се спусна по стръмната улица и излезе от първия завой, видя патрулна кола — сигналните светлини работеха, — паркирана на пресечка от нея. Премигна с фаровете, докато приближаваше, после спря до нея. Слязоха двама униформени. Понеже беше в личната си кола, Балард показа значката си през стъклото, за да се уверят, че е полицай. Двамата бяха от управлението в Северен Холивуд и затова не ги познаваше.

— Здравейте, момчета — поздрави тя. — Минавах наблизо и чух сигнала. Имате ли нужда от помощ, или ще се справите?

— Не е сигурно, че има с какво да се справяме — каза единият. — Обадила се е жена, която си е отишла, и не знаем за какво точно става дума. Май ни праща за зелен хайвер.

— Може би — отвърна Балард. — Имам обаче няколко минути. Ще спра ей там.

Паркира зад патрулната кола и слезе със запален фенер в едната ръка и радиостанцията в другата. След като се представиха формално, решиха Балард да провери къщите нагоре по улицата, а двамата униформени — надолу. Малко след като се разделиха, долетя хеликоптер и освети улицата. Балард размаха фенера си, за да даде знак, и продължи напред.

Къщата на Томас Трент беше третата, която провери. Вътре не светеха никакви лампи, доколкото можеше да види. Почука на вратата със задната част на металния си фенер. Изчака, но никой не отвори. Почука пак и когато се увери, че в къщата няма никого, отстъпи назад към улицата и започна да осветява фасадата, сякаш търси следи от взлом.

Обърна се и погледна надолу по улицата. Видя фенерите на двамата униформени на двете срещуположни страни на „Райтуд“. Проверяваха къща след къща и се отдалечаваха от нея. Хеликоптерът направи завой и продължи покрай хълма, като осветяваше задните дворове на жилищата. Балард видя ниша с кофи за боклук и врата в задния край. Предположи, че тази врата осигурява достъп до стъпала, които водят надолу, покрай къщата. Това беше изискване на общината къщите, построени на скат, трябваше да имат допълнителен вход за в случай на пожар или друго бедствие. Бързо мина покрай кофите за боклук, за да види дали Трент е заключил вратата. Не беше. Отвори я и тръгна надолу по стълбите.

Почти веднага се задействаха лампи, реагиращи на движение, и осветиха стъпалата. Балард вдигна ръка пред лицето си, за да спре светлината, уж че е била заслепена. Погледна през раздалечените си пръсти и потърси камери по стената на къщата. Нямаше и тя свали ръката си. Увери се, че не е записана, и продължи надолу по стълбите.

По стълбите имаше равни площадки пред всяко от двете долни нива на къщата. Балард излезе на първата тераса отзад и видя, че е обзаведена с външна мебел и барбекю. Имаше и четири плъзгащи се врати. Провери ги. Бяха заключени. Насочи лъча на фенера към стъклото, но завесите вътре бяха спуснати и не се виждаше какво има в стаята.

Върна се бързо на стълбата и продължи надолу, към най-ниското ниво, където имаше доста по-малка тераса и само две плъзгащи се врати. Приближи се до стъклото и видя, че завесата е дръпната само до половината на вратата. Насочи фенера към пролуката и видя, че стаята е почти празна. Имаше дървен стол с права облегалка и малка маса. Като че ли нямаше нищо друго.

Когато плъзна лъча през стаята, за миг я стресна някакъв отблясък вътре, но веднага си даде сметка, че е осветила огледало и е видяла отражението на фенерчето си.

Вратата се оказа отключена, но след като Балард я плъзна малко, спря да се движи. Тя освети релсата долу и видя, че е подпряна с дръжка от метла, за да не може да се отваря отвън.

— По дяволите!

Беше наясно, че няма много време, преди униформените да дойдат да проверят какво прави. Плъзна лъча на фенерчето в стаята още веднъж, после отиде в другия край на терасата, за да надникне от другата страна. През вратата видя коридор и част от стълбище, което водеше нагоре, към следващото ниво. Забеляза на пода в малка ниша до стълбището нещо правоъгълно. Реши, че може да е капак, през който да се слиза долу, към основите на конструкцията.

Отиде до парапета на терасата и насочи светлината надолу. На долната тераса беше разположено външното тяло на климатика. Вероятно капакът осигуряваше достъп до оборудването долу, под къщата.

— Откри ли нещо?

Балард се обърна рязко. Един от униформените беше слязъл по стъпалата — по-възрастният, по-старши офицер, с четири нашивки на ръкава. Казваше се Сасо. Вдигна фенера си и го насочи към нея.

Балард вдигна ръка, за да засенчи лъча.