Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ако обичаш — каза му.

Той свали фенера.

— Извинявай.

— Няма проблем. Портата горе беше отворена и реших, че някой може да е слязъл тук. Тук обаче, изглежда, не живее никой.

Насочи фенера си към стъклената врата и освети стаята, в която имаше само маса и стол. Сасо също насочи фенера си към стъклената врата, после погледна Балард. Лицето му беше в сянка.

— Значи, случи се да минаваш наблизо?

— Имах среща в Долината и се връщах към хълмовете — отговори Балард. — Работя нощните смени и отивах на работа по-рано. Чул си за стрелбата снощи в „Танцьорите“ на „Сънсет“, нали? Исках да видя дали няма нещо ново по случая, с което трябва да се занимавам.

— И идваш до „Райтуд“, за да стигнеш до Холивуд?

В гласа му ясно се долавяше подозрение. Сасо служеше от двайсет години, ако се съдеше по нашивките му. Вероятно беше участвал в доста инсценирани от детективи обаждания на спешния телефон, за да си осигурят достъп до една или друга къща. Наричаха го „да се престориш на призрак“.

— Трафикът през Лоръл Каниън беше бавен, така че свих към Вайнланд и стигнах тук. — каза тя. — Смятах да стигна до „Аутпост“ и да се спусна надолу.

Сасо кимна, но Балард подозираше, че не й вярва.

— Смятаме да тръгваме — каза той. — Трупат се истински обаждания и трябва да реагираме.

Това беше неговият укор, че е загубила времето им.

— Разбира се — отвърна тя. — И аз тръгвам.

— Отменям тревогата — добави той.

И тръгна нагоре по стълбите. Балард погледна още веднъж надолу през парапета, преди да го последва. Насочи лъча надолу и не видя достъп до терасата, на която беше външното тяло на климатика. Беше сигурна, че единственият достъп е в къщата.

Най-горе затвори вратата и намести кофите за боклук така, както бяха при пристигането й. След това се върна при вана си. Патрулната кола отзад обърна с тройна маневра и се спусна по хълма. Балард чу хеликоптерът да се отдалечава в нощта. Замисли се дали да не се върне в къщата на Трент, за да опита да се добере до най-долната тераса, но подозрителността на Сасо я накара да се откаже. С партньора му можеше да се върнат, за да проверят дали все още не се върти наоколо.

Запали вана и подкара към „Мълхоланд“. Както каза на Сасо, излезе на „Аутпост“ и се спусна в Холивуд.

Телефонът й иззвъня, когато беше на „Сънсет“, на няколко пресечки от „Уилкокс“. Обаждаше се Хорхе Фернандес от „Борба с порока“. Балард му благодари, че се обажда, и набързо обясни, че има жертва на нападение, която не е в състояние да говори.

— Е, какво мога да направя за теб? — попита Фернандес.

Когато мина покрай „Танцьорите“, Балард забеляза, че отпред е паркиран ванът на криминолозите, а през отворената врата се виждаше ярка светлина — каквато използват на местопрестъпленията. Зачуди се какво ли се случва вътре двайсет часа след престъплението.

— Ей, Балард, чуваш ли ме? — подкани я Фернандес.

— О, да, извинявай — каза тя. — Стигнах до един тип. Не мога да го нарека „заподозрян“ още, но мисля, че определено представлява интерес.

— Добре. Какво общо има това с мен?

— Арестувал си го преди три години при операция на булевард „Сепулведа“.

— Арестувал съм много хора на „Сепулведа“. Как се казва?

Балард сви по „Уилкокс“ към управлението.

— Томас Трент.

Фернандес се замисли и не отговори веднага.

— Нищо не ми говори. Не помня.

Балард му даде датата на ареста и уточни, че е станало при Талихо и че арестуваният е имал метални боксове в джоба.

— А, този ли? — отвърна Фернандес. — Спомням си боксовете. Нещо пишеше на тях.

— Какво? — попита Балард.

— Не си спомням, по дяволите. Имаше обаче някакви думи, така че да оставят белег или синина с отпечатаните букви.

— В доклада за ареста не се споменава такова нещо. Споменават се само метални боксове.

— Опитвам да си спомня.

— Имаше ли партньор? Той може ли да знае? Може да се окаже важно.

— Бяхме група за реагиране. Участваше целият отдел. Мога да разпитам да видя дали някой помни.

— Добре, кажи ми за самия арест, ако можеш. Този тип отива в хотелска стая с метални боксове в джобовете в очакване на малолетна мъжка проститутка, а получава само пробация. Как става това?

— Добър адвокат, предполагам.

— Защо ли питам!? Можеш ли да си спомниш нещо повече?

— Направихме засада в стаята, защото очаквахме една от отрепките да се появи в десет, обаче в девет се почука на вратата и дойде твоят човек, с металните боксове. Ние се стъписахме — какво става, по дяволите? Хванахме го и намерихме в джоба му боксовете. Спомням си, че имаше и оправдание — продавал коли на старо и трябвало да излиза на пробно кормуване с всевъзможни типове, така че имал нужда от нещо, с което да се защити.