Майкл Коннелли - Късното шоу

След това съблече костюма и обу джинси, които подхождаха на блузата. Бяха широки, за да може да носи резервен пистолет в кобур на глезена си, без да се вижда.

Обу маратонки и отново седна зад волана. Върна се до автокъщата и този път влезе в паркинга отпред.

Още преди да е слязла зад вана й се плъзна сребриста „Акура“ RDX и спря — търговски трик. Така щеше да й попречи да си тръгне. Трент слезе ухилен и посочи Балард с пръст, след като и тя се появи от вана.

— Стела, нали?

И без да изчака потвърждение, вдигна ръка и посочи акурата.

— Ето това е.

Балард отиде зад вана. Огледа машината, макар че искаше да огледа Трент.

— Добре — каза. — Само този цвят ли имате?

— В момента — отговори Трент. — Но мога да доставя всеки цвят, който искаш. Най-много два дни.

Тя най-после погледна Трент и протегна ръка.

— Здрасти, между другото — каза му.

Той улови ръката й и тя стисна неговата силно. Гледаше лицето му, докато стискаше пръстите. Усмивката на търговец не изчезна от лицето му, но тя видя по физиономията му да преминава сянката на рязка болка. Травмата беше нова. Металният бокс, ако не е широк, може да нарани и този, който го използва.

— Искаш ли да направиш пробно шофиране? — попита Трент.

— Разбира се — отговори Балард.

— Чудесно. Само ще ми трябва копие от шофьорската ти книжка и застраховката.

— Няма проблем.

Отвори чантата си и започна да тършува вътре.

— О, по дяволите — изпъшка. Оставила съм си портфейла в офиса. Беше мой ред да платя кафето и е останал на бюрото ми. По дяволите.

— Няма проблем — каза Трент. — Можем да отидем с акурата до офиса ти, там ще направим копията и ти ще караш на връщане.

Балард беше предвидила подобен отговор и се бе подготвила.

— Не става. Офисът ми е в Удленд Хилс, а живея в Холивуд. Ще отнеме много време. Жена ми вече ме чака за вечеря. В петък обикновено излизаме.

— Твоята… — Трент се овладя. — А… ами тогава…

Погледна през стъклената витрина, сякаш търсеше някого.

— Виж какво — каза след малко. — Този път ще направим изключение от правилата, но трябва да е кратко. След това можем да подготвим всичко за утре и да дойдеш с шофьорска книжка, застраховка… и чекова книжка. Става ли?

— Добре, но не съм съвсем сигурна, че искам тази кола — каза Балард. — Не обичам сребристо. Надявах се да е бяла.

— Мога да осигуря бяла до неделя, понеделник най-късно. Дай да тръгваме!

Заобиколи бързо колата и седна на пасажерското място, като движеше ръце край тялото си, сякаш тича. Балард седна зад кормилото, изкара машината на булевард „Ван Найс“ и се насочи на север.

Трент й каза да стигне до „Шърман Уей“ и после да свие на запад, по магистрала 405. След това можела да кара по магистралата до изхода за булевард „Бърбанк“ и да се върне до „Ван Найс“, като в този правоъгълник ще може да усети как се държи колата в градски условия и на магистрала. Балард знаеше, че при това ще мине два пъти покрай булевард „Сепулведа“ — улицата, на която Трент бе арестуван преди три години.

Когато стигнаха до магистрала 405, планът на Трент се натъкна на препятствие. Колите по нея буквално стояха на едно място, заради прибиращите се от работа. Балард каза, че ще излезе от магистралата при „Ваноуен“. До този момент разговаряха предимно за акурата и какви качества търси тя в една кола. В няколко от отговорите си тя успя да спомене жена си, за да провери дали ще долови, ако Трент има проблем с еднополовите двойки, но той не захапа въдицата.

След като излезе при „Ваноуен“, Балард сви в южна посока по „Сепулведа“. Булевардът беше успореден на „Ван Найс“ и щеше да ги отведе до Талихо Лодж, без да изглежда, че нарочно се е отклонила от пътя.

Районът беше пълен с молове, бензиностанции, минимаркети и евтини хотели. Територията често ставаше обект на операциите на „Борба с порока“. Докато шофираше, Балард оглеждаше тротоарите, макар и да си даваше сметка, че е твърде рано, за да види навън улични проститутки. След като пресякоха булевард „Виктори“, спряха на червен светофар и тя успя да огледа околността по-спокойно и да коментира.

— Не знаех, че този район е толкова западнал.

Трент се огледа, сякаш виждаше мястото за първи път, после отвърна:

— Да, чувам, че нощем било доста зле по тези места. Сводници, наркомани. Всякакви улични екземпляри.

Балард се засмя.

— Какви например?

— Ще се изненадаш — отвърна Трент. — Мъже, които се обличат като жени, жени, които преди са били мъже. Всякаква отвратителна паплач, каквато можеш да си представиш.