Провери стенния часовник и се зае да прегледа разширените доклади за въпросните случаи, за да провери дали нещо би ги свързало с нападението над Рамона. Успя бързо да отсее повечето случаи, защото ставаше дума за арести на членове на банди в Южен Лос Анджелис, където металните боксове, изглежда, се използваха вместо огнестрелни оръжия от хора, които вероятно дори не знаеха, че са незаконни.
Имаше и случаи, при които сводници и биячи на мафията бяха залавяни с боксове и там намерението им да ги използват като оръжие беше очевидно. След това попадна на случай отпреди три години, който веднага привлече вниманието й.
Някой си Томас Трент беше арестуван от отдел „Борба с порока“ за притежание на метални боксове. Случаят не се бе появил при предишното търсене, защото не участваше никоя от останалите думи или комбинации от думи.
Трент беше обвинен единствено за притежание на метални боксове — нищо друго.
Случаят обаче беше в отдел „Борба с порока“. Точно тази особеност привлече вниманието на Балард. Когато изведе докладите на дисплея, научи, че Трент, по онова време на трийсет и девет, е бил арестуван при операция под прикритие в мотел на булевард „Сепулведа“. В резюмето пишеше, че е почукал на вратата на мотелска стая, в която чакал човек на отдела, с когото, както предполагали, Трент се бил свързал онлайн и който се преструвал на латиноамериканец, предлагащ садо-мазо изпълнения. Нямали обаче преки доказателства, че точно Трент е уговорил срещата в мотела, така че не успели да го идентифицират като някой от мъжете, преговаряли онлайн за среща.
Решили, че вероятно е бил сред онлайн кандидатите за секс, но тъй като не разполагали с нужните доказателства, не било възможно да го обвинят в увещаване на малолетен. Не се и наложило обаче да полагат усилия, за да го свържат с операцията, защото намерили в джобовете му метални боксове. Бил арестуван за притежание на опасно оръжие и бил регистриран в затвора „Ван Найс“.
В доклада се споменаваше само служебният номер на полицая, арестувал Трент. Балард го разпечати на принтера на отдела, вдигна телефона и се свърза с „Персонал“, откъдето получи името на полицая, арестувал Трент. Казваше се Хорхе Фернандес и все още работеше в „Порок“. Балард се обади в управлението му и й казаха, че Фернандес е в почивка. Тя остави номера на мобилния си телефон и помоли да му предадат да й се обади, колкото и да е късно.
След това се зарови в компютърния архив и извади доклада за делото на Трент. Научи, че след ареста Трент е договорил споразумение с кабинета на областния прокурор, при което той не възразява на обвиненията, че е притежавал опасно оръжие, плаща глоба от петстотин долара и го поставят в пробационен период от пет години. Споразумението било част от програма за предсъдебна намеса, която позволявала досието му да бъде изчистено, ако не бъде уличен в престъпление през пробационния период.
Според съдебния архив адресът на Трент беше на „Райтуд Драйв“ в Студио Сити. Балард написа адреса в Гугъл и получи карта, на която се виждаше, че „Райтуд Драйв“ се разклонява от „Мълхоланд Драйв“ на северния склон на планината Санта Моника. Премина към изглед от земята и видя съвременна къща с двойна гаражна врата. От картата знаеше, че е на скат; най-вероятно постройката продължаваше едно или две нива надолу, под улицата. Къщата беше типична за повечето домове на наклонен терен. На горните етажи са общите части — кухня, трапезария, дневна и т. н., а на долните са спалните. Най-често има стълбище, понякога и асансьор към долните етажи.
Балард си даде сметка, че за човек, незапознат с устройството на този тип къщи, спалните да са долу би било странно. Тоест къщата на Трент би могла да се смята за „обърната“.
Тази мисъл вкара инжекция адреналин във вените й. Тя се наведе към компютърния екран, за да проучи снимката на Трент от ареста и доклада за задържането му. Според личните подробности в доклада Трент беше търговец на автомобили в автокъща на „Акура“, на булевард „Ван Найс“, в долината Сан Фернандо. Първият въпрос, който изникна в главата й, беше как така един търговец на коли може да си позволи къща в хълмовете, където цените започваха със седемцифрени числа.
След това отиде на сайт с информация за публичните архиви и вписа името и рождената дата на Трент. Попадна на документи за разтрогване на брак, случило се седем месеца след ареста. В искането си за развод Беатрис Трент заявяваше непримирими различия и нямаше следа Трент да е протестирал срещу това твърдение. Тригодишният брак беше прекратен.
Читать дальше