Майкл Коннелли - Късното шоу

— По дяволите.

Роланд просто видя как изходът от управлението се затваря. Точно на това разчиташе Балард.

— Имало ли е сексуално посегателство? — попита Роланд.

Балард разбираше какво си мисли — да прехвърли топката към отдела за сексуални престъпления.

— Много вероятно, обаче жертвата беше загубила съзнание, преди да успея да я разпитам.

— По дяволите — повтори Роланд.

— Виж, дойдох, за да напиша доклада си за случая. Мислех си, че преди смяната ми ще имам и време да се обадя тук-там по телефона. Защо не си отидеш и не ме оставиш да действам по въпроса? Утре също съм на работа, така че ще мога да работя и през почивните дни, и ще ти предам случая следващата седмица.

— Сигурна ли си? Ако е тежък побой, не искам да го занемарявам.

— Няма. Ще работя по него. От много време не съм имала възможност да работя по никакъв случай заради нощната смяна. Имаме и някакви следи. Появявал ли се е напоследък някой, който удря с бокс?

Роланд се замисли за момент, после поклати глава.

— Бокс… Не.

— А отвличане на проститутки? Била е откарана някъде, завързана, после захвърлена на улицата. Може да са минали ден-два.

— Нямам спомен за такова нещо, но можеш да говориш с „Порока“.

— Да, да. Там отивам, ако ме оставиш да работя по случая. Ами „обърнатата къща“? Това говори ли ти нещо?

— Какво имаш предвид?

— Казала го е. На патрулните полицаи. За момент е дошла в съзнание, докато са чакали линейката. Казала е, че са я нападнали в обърнатата къща.

— Съжалявам. За първи път чувам такова нещо.

— Добре. Да се е случвало нещо подобно в района ти друг път? Някой да е бил отвличан?

— Трябва да помисля, така веднага не мога да си спомня.

— Ще потърся в базата данни и ще видя какво ще излезе.

— Значи си сигурна, че ще се заемеш? Мога да се обадя на един-двама от моите и да ги върна на работа. Няма да се зарадват, но нямат избор.

— Да, да, ще се заема. Прибирай се у дома. Не се обаждай на никого. Ако искаш, ще те държа в течение през почивните дни.

— Честно казано, мога да почакам до понеделник. През почивните дни ще отидем до Санта Барбара с децата. Колкото по-малко тревоги, толкова по-добре.

— Разбира се.

— Не ме проваляй с тази история, Рене.

— Няма!

— Добре.

— Приятен уикенд.

Роланд винаги говореше прямо и Балард не се обиди. Нещо в работата по секс престъпленията като че ли беше премахнало фината деликатност от обноските й.

Балард я остави да си събира нещата и се върна на втория етаж — сега обаче влезе в отдел „Порок“. Както и колегите от „Наркотици“, ченгетата от този отдел работеха по най-невероятни часове и заради това нямаше гаранция, че изобщо ще завари някого. Влезе и надникна в нишата, в която седяха сержантите. Имаше късмет. Зад едно от бюрата седеше Пит Мендес Чепа и ядеше сандвич. Беше сам.

— Балард? Какво искаш? — попита той. — Влез.

Обичайното троснато посрещане. Балард протегна ръка зад преградата и дръпна ключалката, за да отвори. Влезе в нишата, седна на стола пред бюрото на Мендес и каза:

— Рамон Гутиерес. Работя по този случай в момента. Вие чули ли сте нещо за това снощи?

— Нито дума — отговори Мендес. — Работим обаче в Източен Холивуд и това е съвсем различна история.

— Така е. Кога за последен път сте били на булевард „Санта Моника“?

— Преди месец, защото нещата там сега са доста спокойни. Обаче те са като хлебарките — колкото и да пръскаш, рано или късно се появяват пак.

— Чувал ли си нещо за лош тип, който наема проститутки и ги наранява?

— От доста време не сме имали такъв случай.

— Рамон е бил удрян с метален бокс. Освен това нападателят обича да хапе.

— Доста такива имаме, но не си спомням метален бокс. Този… той или тя… ще оцелее ли?

— Ще трябва да изчакаме. Все още е в кома, в болница „Холивуд“, но ще я преместят в общинската веднага щом разберат, че не може да си плати лечението.

— Така е то. Тя?

— Да, тя. Имаш ли досие за Рамона, което да ползвам?

— Да, ще ти го дам. Обаче е за Рамон Гутиерес, доколкото си спомням. Какво друго?

— Чувал ли си нещо за „обърната къща“? Рамона е казала това пред униформените, които са отишли там първи.

Както Ролан, Мендес се замисли, после поклати глава.

— Не знам за такова нещо тук — отговори той. — Има подземен садо-мазо клуб, наречен „Световъртеж“. Сменя мястото си често.

— Не мисля, че е това — отговори Балард. — Световъртеж не значи „обърнат“. Освен това не мисля, че става дума за клуб. Нещо друго е. Жертвата има късмет, че е оцеляла.