Майкл Коннелли - Късното шоу

Обърна и се отдалечи още от брега. Изпитваше вина. Нямаше значение, че Хадел беше периферна жертва — Балард имаше чувството, че я е предала, като е сложила на първо място собствените си проблеми с Частин. Всичко опираше до свещената връзка, която съществува между жертвите на убийства и детективите, които трябва да говорят от тяхно име. Случаят не беше неин, но Хадел някак й бе станала близка и връзката беше налице.

Сви колене и загреба няколко пъти рязко, за да прогони от главата си мислите за Частин. Опита да мисли за Рамона Рамон и думите на полицай Тейлър, че е била в обърната къща. Балард се зачуди отново какво ли може да означава това, замисли се и отново зацикли този път върху тази мисъл.

След час във водата между кожата й и неопреновия костюм се бе образувал слой пот. Той запазваше топлината на тялото й, но мускулите й започваха да протестират. Раменете й, бедрата и коленете я боляха, а в гърба, между плещите, някой като че ли беше забил остър молив. Тя се обърна към брега и завърши със спринт — равномерни, дълги изтласквания с веслото. Излезе от водата съвършено изтощена, така че просто дръпна каишката от глезена си и повлече задната част на дъската през пясъка, чак до палатката. Това, разбира се, нарушаваше първото правило, на което я бе научил баща й: „Не влачи дъската. Ще я надраскаш“.

Лола не бе мръднала от мястото си.

— Добро момиче! — похвали я Балард. — Добро момиче!

Пусна дъската и погали кучето. Свали ципа на входа, взе лакомство за Лола от джоба на раницата и я извади от палатката. След като даде лакомството на Лола, й нареди да остане на място и тръгна по пясъка към душовете зад тенискортовете. Свали неопреновия костюм и застана под душа по бански, като следеше с очи какво правят бездомниците, които вече се будеха и започваха да се разхождат по променадата. Късното й идване я вкарваше в ежедневието им. Обикновено приключваше със сърфа и душа, преди животът по променадата да се възобнови за деня.

Когато беше сигурна, че в косата й не е останала повече сол, спря водата и се избърса с голямата плажна хавлия, която извади от раницата. Свали презрамките на банския си костюм, после уви кърпата около тялото си от мишниците до коленете. Измъкна се от мокрия бански и го пусна на бетона, после обу бельото си под кърпата. Обличаше се по този начин по плажовете още от малка. Когато пусна кърпата, отново беше по боди и джинси. Доизбърса косата си с кърпата, после се върна до палатката, погали Лола по главата и пропълзя в найлоновия подслон.

— Спокойно, момиче.

Лола застана в свободна поза, но не се отмести от мястото, където беше заровен ключът. Балард извади още едно кучешко лакомство от раницата и го подхвърли на Лола. Тя го грабна още във въздуха и веднага пак зае предишната си поза. Балард се усмихна. Беше купила животното от един бездомник преди две години. Лола беше изпосталяла от глад и окована с верига за количка от супермаркет. Имаше и отворени рани, които май бяха получени от битки с други кучета. Балард просто искаше да я спаси, но бързо се привързаха една към друга и Лола остана при нея. Двете минаха курс на обучение и скоро като че ли кучката започна да осъзнава, че Рене я е спасила. Беше безрезервно вярна на стопанката си, която на свой ред беше готова на всичко за нея.

Балард дръпна ципа на входа надолу. Можеше да заспи. Беше единайсет. Нормално би спала почти до вечерта, но днес настрои телефона си да я събуди в два следобед. Имаше планове за деня, преди да започне официалната смяна в единайсет.

Надяваше се да поспи три часа, но успя само два. Малко след един я събуди ниското ръмжене, с което Лола предупреждаваше, че някой приближава охраняваната зона. Балард отвори очи, но остана на място.

— Стига, Лола! Не ме ли обичаш вече?

Балард беше все още сънена, но позна гласа. Беше на Арън Хейз.

— Лола! Няма проблем. Какво има, Арън? Спях.

— Извинявай. Искаш ли компания? В обедна почивка съм.

— Не днес, Арън. Скоро трябва да ставам.

— Добре. Извинявай, че те събудих. Между другото, беше чудесна във водата днес. Като че ли ходиш по повърхността. Хубави, дълги загребвания с веслото.

— Уморих се, но, благодаря, Арън. Лека нощ.

— Хм, да. Лека нощ.

Чу го да се смее, докато се отдалечаваше през пясъка.

— Добро момиче, Лола — каза Балард.

Легна по гръб и се загледа в тавана на палатката. Слънцето беше високо и толкова ярко, че се виждаше през нишките на тъканта. Затвори очи и опита да си спомни дали бе сънувала нещо преди Арън да я събуди. Не помнеше нищо конкретно, но някъде в сивите дебри на съзнанието й имаше нещо. Имаше някакъв сън. Просто не можеше да си спомни какъв е. Опита да го възстанови, да го върне, обаче беше наясно, че типичният цикъл на съня трае около деветдесет минути. Да заспи отново и да спи пълен цикъл би означавало повече време, отколкото имаше на разположение. Телефонът щеше да зазвъни след по-малко от половин час, а тя искаше да се придържа към плана си — искаше да стане и да опита да открие кой е използвал бокс срещу Рамона Рамон в обърнатата къща. И кой го е оставил полумъртъв на онзи паркинг в Холивуд.