Майкл Коннелли - Късното шоу

— Как е Лола?

— Добре е.

— Хубаво.

После нищо. Частин обаче оставаше на място. Най-накрая Балард вдигна поглед към него.

— Има ли още нещо?

— Ммм… да — отвърна той. — Знаеш ли, Рене, наистина съжалявам за всичко, което се случи тогава.

Балард го изгледа учудено за момент, после отговори:

— И ти бяха нужни две години, за да го кажеш?

Той сви рамене.

— Да, предполагам.

— Напълно си забравил нещо, което ми каза тогава.

— За какво говориш?

— Говоря за едно време, когато настоя да оттегля оплакването си. Когато ми обясняваше, че Оливас преживявал тежък развод и щял да загуби половината си пенсия, че не било хубаво и всички останали глупости — като че ли така начинът, по който постъпи с мен, щеше да е окей.

— Не виждам какво общо има това с…

— Дори не си запазил номера ми в телефона си, Кени. Изми си ръцете от всичко. Не съжаляваш за нищо. Тогава видя възможност и се възползва. Трябваше да ме хвърлиш на кучетата и не се поколеба.

— Грешиш.

— Не, не греша. Ако изобщо изпитваш нещо, то е чувство за вина, не разкаяние.

Стана от бюрото и застана до него.

— Защо изобщо си мислех, че ще постъпиш почтено и ще подкрепиш партньора си? — продължи Балард. — Бях глупава да ти се доверя и ето ме сега. Знаеш ли обаче какво…? Предпочитам да работя през нощта с Дженкинс, вместо с теб в „Грабежи и убийства“. Поне знам какво мога да очаквам от него.

Частин остана загледан в нея за момент. Лицето му почервеня. Балард не беше забравила колко силно му личи, когато някой го засегне. А тя го бе засегнала. Последва неловката усмивка, опипването на брадичката. Всички признаци.

— Добре, така да бъде — каза той след малко. — Благодаря за свидетеля.

И тръгна към стаята за разпити.

— Няма защо — извика Балард след него.

Грабна празната чаша от кафе от бюрото и тръгна към вратата. Не искаше да е близо до Частин.

Извънредният час след работно време я изстреля в тежкия сутрешен трафик в западна посока, към плажовете. Армията работници от обслужващата сфера напредваше от изток към работата си на минимално и по-ниско заплащане в хотели и ресторанти, в квартали, в които не можеше да си позволи да живее. На Балард й отне близо час, докато се добере до Венис. Първата й спирка беше да вземе Лола от жената, която я гледаше през нощта, и после се запъти към брега.

Единственото хубаво нещо след прекосяването на града беше, че изпаренията над океана вече се бяха вдигнали и когато стигна до пясъка, заливът беше кобалтовосин и гладък като стъкло. Паркира на един от паркингите в северния край на променадата и отиде до задната част на вана. Пусна Лола, грабна една от нейните топки за тенис от кошницата и я хвърли към пустия паркинг. Кучето се спусна след нея и след три секунди я държеше в устата си. Донесе я послушно на Балард, която я хвърли още няколко пъти, след което отново я прибра в кошницата. Кучето проскимтя от разочарование, че играта е приключила толкова бързо.

— Ще играем по-късно — обеща Балард.

Искаше да излезе във водата, преди да се надигне вятърът.

Ванът на Балард беше бял „Форд Транзит Конект“, купен от един мияч на прозорци, който се пенсионираше и приключваше с бизнеса си. Беше навъртял 130 хиляди километра, но предишният собственик се бе грижил добре за него. Балард бе запазила багажника на покрива, за да пренася там дъската си за сърф, а багажникът отзад, както и на служебната кола, която използваха с Дженкинс, беше разделен на части с помощта на картонени кутии.

Преди да излезе от управлението, Балард се бе преоблякла в избелели джинси и червен анцуг с качулка върху боди и бе оставила служебния си костюм в шкафчето. Сега остана само по бодито и прибра останалите дрехи в раница, заедно с бельото, чорапите и маратонките си. След това грабна един от неопреновите костюми, окачени на стената във вътрешността на вана. Вмъкна се в него и вдигна ципа отзад догоре с помощта на къса връв. Взе голяма плажна хавлия от една от кутиите и също я мушна в раницата. Закачи сака с палатката си отстрани на раницата и я метна на гърба си.

Накрая взе шоколадово енергийно блокче с ядки от хладилната чанта, в която държеше хранителни продукти, и беше готова. Затвори и заключи вана, после свали дъската на СЪП-сърфа от багажника на покрива. Беше дълга два и шейсет, с весло, закрепено към горната страна със скоби. Беше доста тежка, така че Балард внимаваше да не удари опашния кил в асфалта. Провря пръсти в централния отвор за хващане и понесе дъската под дясната си мишница, като с лявата взе енергийното блокче. Тръгна към водата предпазливо, докато беше на асфалта на паркинга и не стигна до пясъка. Лола я следваше послушно. Балард разпъна палатката на двайсет и пет метра от водата. Разпъването беше лесно и траеше не повече от пет минути. Сложи раницата си вътре, за да тежи и да пречи на евентуален вятър да вдигне палатката, после дръпна ципа на входа. Зарови ключа от вана до десния ъгъл и посочи мястото. Кучето застана там.