Майкл Коннелли - Късното шоу

Изпълзя от палатката сгъна я и я прибра, после се върна при вана. Сложи всичко на мястото му, окачи неопреновия костюм на закачалката. Качването на дъската на покрива беше по-трудно, отколкото свалянето. Балард беше висока един и седемдесет, така че трябваше да отвори страничните врати и да стъпи на прага на вана, докато притяга коланите. Вторият минаваше през логото „One World“ в долния край на дъската. Изобразяваше черен силует на сърфист, стъпил на носа на дъската и с вдигнати нагоре ръце, сякаш се спуска по стръмния скат на огромна вълна. Изображението винаги напомняше на Балард за баща й и неговата последна вълна. Онази, която го отнесе и остави нея да тича нагоре-надолу по брега, без да знае какво да направи и къде да отиде, да вие безпомощно към огромния океан…

С Лола отидоха до сергия за хавайска храна и Балард поръча купа алоха с допълнителни водорасли за себе си и купа говеждо с ориз за кучето. Лола пи вода от кучешката паничка под сергията, а докато чакаха, мъжът зад стъклото й даде допълнително лакомство за кучето.

След обяд се върнаха на пясъка и поиграха с топката още малко. Умът на Балард обаче беше другаде. През цялото време мислеше за работата си. Официално не участваше в разследването на убийствата в „Танцьорите“, но не преставаше да мисли за Синтия Хадел. Разполагаше с името и координатите на дистрибутора, който, според родителите й, я бе сложил в клуба, за да продава дрога. Ако „Грабежи и убийства“ не проявяваха интерес, отделът по наркотиците в управлението в Холивуд вероятно щеше да предприеме нещо по въпроса. Балард си отбеляза наум да посети отдела, когато отиде в управлението.

От плажа отиде до кучешкия хотел, за да остави Лола. Извини се на кучето за краткия ден и обеща да се реваншира. Лола сякаш кимна, за да освободи стопанката си от угризения.

По пътя към Холивуд Балард проверяваше новините от „Лос Анджелис Таймс“ на телефона си всеки път, щом спираше на червен светофар. Бяха минали едва дванайсет часа от стрелбата в „Танцьорите“, така че вестникът предлагаше все още оскъдна информация за случилото се. Балард все още беше по-напред от медията с информацията, която бе получила през нощната смяна. „Таймс“ обаче казваше, че не са извършени арести и няма заподозрени за масовото убийство, както гласяла последната информация от полицията на Ел Ей. Материалът полагаше особени усилия да убеди читателите, че разследващите не разглеждат случилото се като възможна терористична атака като онези, които напоследък се извършваха в нощни заведения в страната и по целия свят.

Балард бе разочарована, че вестникът все още не се е добрал до имената на тримата застреляни в клуба. Това беше сериозна насока в разследването. Кои бяха те? Какво се беше объркало в онова сепаре?

След като провери новините на „Л. А. Таймс“, провери и пощата си, но нямаше никаква реакция от капитан Оливас във връзка с докладите й от предната нощ. Изглежда, бяха приети, а може би никой не им бе обърнал внимание. Във всеки случай часът, отбелязан на имейла й, щеше да я защити от евентуални обвинения, че не е предала докладите навреме.

Обади се в презвитерианската болница „Холивуд“ и поиска да я свържат с дежурната сестра на интензивното. Отговори жена, която се представи като „сестра Рандъл“, след което Балард й каза коя е, къде работи и служебния си номер.

— Снощи беше докарана жертва на нападение на име Рамона. Аз бях на местопрестъплението. Претърпя мозъчна операция и искам да проверя как е.

Сестрата й каза да почака, а когато се върна на линия, каза, че в болницата няма пациентка с това име и че Балард вероятно греши.

— Вероятно да — съгласи се тя. — Ще провериш ли да не е записана с различно име? Рамон Еутиерес. Забравих, че това е истинското име на жертвата.

Сестра Рандал пак й каза да почака, но този път се върна доста по-бързо.

— Да, той е тук и е стабилен, след операция.

— Дали е в съзнание? — попита Балард.

— Тази информация може да даде дежурният лекар от интензивното.

— Мога ли да говоря с него?

— В момента не. На визитация е.

— Сестра Рандал. Разследвам престъплението и опитвам да разбера кой е нападнал господин Гутиерес. Ако жертвата е в съзнание, трябва да дойда при вас и да говоря с него. Ако не е, ще продължавам с разследването си по друг начин. За случилото се е отговорен много опасен индивид, който е на свобода. Сигурна ли си, че не можеш да ми помогнеш, като отговориш на този прост въпрос? Дойде ли Рамон в съзнание, или не?