Майкл Коннелли - Късното шоу

— Е, не мога да измисля друго. Почакай да намеря папката.

Стана от стола си, а Балард остана седнала. Докато го нямаше, проучи дъската със съобщения до бюрото му. Отделът като че ли провеждаше операции всяка нощ на различно място в Холивуд. Пускаха офицери под прикритие и залавяха клиентите веднага щом предложат пари за секс. Както бе казал Мендес, бяха като хлебарки — нещо, което никога не изчезва. Дори интернет, с лесните връзки за свободен и платен секс, не беше в състояние да убие уличната проституция.

Чуваше как Мендес отваря и затваря шкафовете, докато търси папката на Гутиерес.

— Как приключихте предната вечер? — попита високо тя.

— Нищо — отговори Мендес от другия край на стаята. — Мисля, че онова на „Сънсет“ подплаши нашия контингент. Полицейските коли обикаляха улиците цяла нощ.

Върна се при бюрото и остави пред Балард папка с картонени корици.

— Това е всичко, което имаме. Вероятно същото го има и в компютъра.

— Предпочитам на хартия — отвърна Балард.

Винаги предпочиташе документ на хартия пред документ на компютърен екран. Винаги имаше шанс в документа на хартия да има нещо повече — ръкописни бележки в полетата, надраскани на папката телефонни номера, допълнителни снимки от местопрестъплението. В компютърен файл никога нямаше такива неща.

Благодари на Мендес и обеща да го държи в течение, ако се добере до нещо по случая. Той отговори, че ще си държи очите и ушите по улиците отворени.

— Надявам се да го хванеш — добави.

Балард се върна на първия етаж, но трябваше да се отбие на още едно място, преди да започне работа по случая. Лейтенантът, който отговаряше за детективите, имаше кабинет в другия край на стаята. Стаята имаше стъкла към стаята на детективите и през тях Балард виждаше лейтенант Тери Макадамс зад бюрото му. Понякога минаваха седмици, без да види прекия си шеф, заради часовете на работното й време. Макадамс обикновено работеше от осем до пет, защото обичаше да пристига след като детективите му са дошли и са задействали нещата за деня, но предпочиташе да си тръгва последен.

Почука на отворената врата на кабинета и Макадамс я покани да влезе.

— Отдавна не съм те виждал, Балард. Чух, че си имала интересна нощ.

— Зависи какво се разбира под „интересна“ — отговори тя. — Определено беше натоварена.

— Да, видях в дневника, че преди лайното да удари вентилатора в „Танцьорите“ с Дженкинс сте имали жертва на отвличане. Не видях обаче доклад за това.

— Защото няма. Точно за това искам да говоря с теб.

Разказа накратко случая с Рамона Рамон и му каза, че Максин Роланд се е съгласила да я остави да работи по случая няколко дни. Формално Балард би трябвало да започне с одобрението на Макадамс, но си даваше сметка, че лейтенантът е администратор и като всеки администратор обича да му представят въпроси, за които има готово решение. Така се улесняваше животът му. Просто трябваше да каже да или не.

Макадамс каза това, което Балард очакваше.

— Добре, но не допускай да пречи на обичайните ти задължения. Ако попречи, ще имаме проблем.

— Няма да попречи, лейтенант — увери го тя. — Знам си приоритетите.

Когато излезе от кабинета на лейтенанта, видя малка група задържали се в стаята детективи пред телевизионните екрани, монтирани на задната стена. Обикновено бяха тихи, но сега бяха пуснали звука на средния, за да чуят репортажите за стрелбата в „Танцьорите“, с които започна новинарският час в пет следобед.

Балард отиде при тях, за да гледа. Показаха кадри от пресконференция, провела се по-рано през деня. Шефът на полицията говореше от подиум, а до него стояха Оливас и капитан Лари Гандъл, шефът на отдел „Грабежи и убийства“. Шефът уверяваше журналистите, че стрелбата в „Танцьорите“ не е акт на домашен тероризъм. Макар точният мотив за престъплението да не бил известен, детективите преценявали обстоятелствата, довели до това крайно насилие.

Когато отново се появи на екрана, водещата обяви, че имената на жертвите все още не са съобщени от съдебния патолог, но източници на Канал 9 твърдят, че трима от убитите вероятно са били планирана цел на стрелеца, защото имат криминални досиета с обвинения за престъпления като търговия с наркотици, изнудване и насилие.

След това премина към следващата новина: за пресконференцията на полицията на Лос Анджелис, която съобщавала за арести във връзка с разследване на трафик на хора в пристанището на града, където по-рано през годината бил засечен товарен контейнер с млади жени, отвлечени в Източна Европа. Показаха и видеозапис на вътрешността на контейнера и как социални работници предлагат на момичетата вода и ги увиват в одеяла, за да ги отведат на безопасно място. След това показаха редица мъже с белезници, които полицаи извеждаха от затворнически автобус. Историята обаче не беше свързана с Холивуд и детективите в стаята бързо загубиха интерес. Онзи, който държеше дистанционното, изключи телевизора. Никой не възрази и групичката се пръсна — към бюрата си или към изхода и почивните дни у дума.