Майкл Коннелли - Късното шоу

Последва дълга пауза, докато Рандал реши дали да наруши правилата.

— Не, не е в съзнание. Все още е в изкуствена кома.

— Благодаря. Можеш ли да ми кажеш дали хора от семейството му или приятели са идвали да я видят? Него, искам да кажа?

— Тук не е записано нищо такова. Няма семейство. Приятели не се допускат на свиждане в интензивното отделение.

— Благодаря, сестра Рандал.

Балард прекъсна линията. Реши да отиде направо в управлението.

Държеше работните си дрехи в служебното си шкафче и се преобличаше за работа при пристигането си всяка вечер. Имаше четири различни костюма с еднаква кройка и стил, но с различен цвят и десен. Даваше ги на химическо чистене два по два, така че винаги да има на разположение резервен. След като се появи осем часа преди началото на смяната си, облече сивия костюм, който й беше любим. Носеше го с бяла блуза. В шкафчето си държеше също така четири бели блузи и една тъмносиня.

Беше петък и това означаваше, че по график трябва да работи сама. С Дженкинс трябваше да дежурят седем дни седмично, така че тя поемаше от вторник до събота, а Дженкинс — от неделя до четвъртък, при което три дни се застъпваха. Когато вземаха отпуска, дежурствата им обикновено оставаха непокрити. Ако в ранните сутрешни часове се окажеше, че е нужен детектив, се налагаше да вдигнат някого от редовната смяна от леглото.

Харесваше й да работи сама, защото така не се налагаше да изпълнява решенията на партньора си. В днешния ден, ако знаеше какъв е планът й, Дженкинс щеше да й попречи. Понеже обаче беше петък, двамата нямаше да работят заедно до вторник, така че тя имаше възможност необезпокоявана да предприеме каквото е нужно.

След като се преоблече, се погледна в огледалото над умивалниците в съблекалнята. Приглади с пръсти изруселите си от слънцето кичури. Обикновено се налагаше да го прави. Постоянното излагане на слънце и мокрене със солена вода през годините бяха направили косата й чуплива и трудна за поддържане, така че я носеше възможно най-къса. Отиваше на тена й и й придаваше леко мъжки вид, което обезкуражаваше опитите на колегите й да я свалят. Оливас беше изключение.

Капна няколко капки визин в очите си, които бяха зачервени от солената вода. Е, вече можеше да действа. Отиде в стаята за почивка и си направи двойно еспресо. Чакаше я работа през остатъка от деня и цяла нощ, при по-малко от три часа сън. Трябваше да се зареди с кофеин. Следеше часовника на стената, защото искаше да влезе в стаята на детективите малко преди четири следобед, когато водещият детектив от „Престъпления срещу личността“ също щеше да поглежда нетърпеливо часовника си в очакване да се прибере у дома за почивните дни.

Трябваше да убие поне петнайсет минути, така че се качи на горния етаж, в стаите на екипа по наркотиците, до „Борба с порока“. Отдел „Наркотици“ беше в центъра, но във всяко управление имаше подразделение, което действаше на улицата и реагираше светкавично при сигнали на граждани за продажби на дрога. Балард не познаваше добре всички полицаи от отдела, затова отиде без особени очаквания. Дежурният сержант прие информацията за приятеля сводник на Синтия Хадел и потвърди, че името, дадено от бащата на Синтия, им е познато — дилър на дребно, който се подвизава из клубовете в Холивуд. Балард се разочарова, когато сержантът й каза, че онзи имал по „приятелка“, която работела — тоест продавала за него — в почти всички популярни заведения на територията на града. Тръгна си. Питаше се дали Хадел е знаела за останалите приятелки, или си е мислела, че е единствена.

В 15:50 влезе в стаята на детективите и потърси с поглед бюро, на което би могла да работи. Онова, на което беше седяла предната вечер, не беше заето и тя предположи, че този, който работи на него през деня, вече си е отишъл. Седна на стола и погледът й се спря на четирите бюра, които бяха определени за хората от „Престъпления против личността“. Всички бяха празни, с изключение на бюрото на Максин Роланд, шефката на отдела. Тя като че ли събираше нещата си и се готвеше да си тръгва.

Балард отиде при нея в точния момент.

— Здравей, Макс.

— Здравей, Рене — отвърна Роланд. — Подранила си. Да нямаш дело?

— Не… дойдох по-рано, за да разчистя малко изостанала работа. Имам случай за теб от снощи, обаче стрелбата в „Танцьорите“ обърка всичко и това изостана.

— Разбирам, няма проблем. Какъв е случаят?

— Отвличане и нападение. Жертвата е транссексуална, биологичен мъж, открит полумъртъв на паркинг в Санта Моника. В кома е, в болница „Холивуд“.