Майкл Коннелли - Късното шоу

— Мамка му! — изпъшка Дженкинс.

— Да — отвърна Балард. — Шанс едно на милион.

— Вижда ли се някой?

— Не и стрелецът… с гръб към апарата е. В лабораторията обаче могат да идентифицират пистолета.

— Чудесно. Каза ли на Оливас?

— Сега ще му кажа.

Върна се на временното си работно място и си даде сметка, че бележникът й с телефонните номера е в колата и няма номера на лейтенант Оливас. Когато той й се бе обадил, беше скрил номера си. Би могла да му изпрати имейл, но щеше да се забави. Извади контактите на телефона си и намери номера на Кен Частин. Беше го запазила дори след като я бе предал и я преместиха от „Грабежи и убийства“. Изпрати му есемес.

Кажи на Оливас: в 6 дойде свидетел от близко сепаре. Снимка на изстрела. Лабораторията може да подобри.

След като го изпрати, разпечати разписката за Спайтс. Отиде до принтера да я вземе и се отби в стаята за почивка, за да пие кафе. Позволяваше си по чаша на нощ, и сега беше дошло времето. Щеше да й даде достатъчно сили, за да приключи смяната и след това да гребе един час в залива. Едва след това щеше да рухне и да почива. Докато отиваше натам, извика на Дженкинс, но той не искаше кофеин.

Влезе в стаята за почивка и тъкмо слагаше капсулата кафе в машината, на телефона й се получи отговор от Частин.

Кой си?

Дори не бе запазил номера й на телефона си. Тя отговори със старата си радиопозивна от отдела — Кинг65 — и изпрати снимката с изстрела. Ако Частин имаше по-нов айфон, щеше да успее да види мигновения запис преди самата снимка и да оцени стойността й.

Когато се върна, телефонът й зазвъня — обаждаше се скрит номер. Очакваше да е Частин, но беше Оливас.

— Детектив, свидетелят там ли е още?

— Да, в стаята за разпити. Може би се чуди защо ме няма от двайсет минути.

— Задръж го. Частин е на път и ще е там след пет минути. Има ли и други снимки?

— Не са като тази, която изпратих на Частин.

— Телефонът при тебе ли е?

— На бюрото ми е. Тъкмо пишех разписка на момчето.

— Добре, Частни ще вземе и телефона.

— Ясно.

— Пусна ли докладите, детектив?

— След малко. Регистрирах вещите на жертвата и остава да довърша две резюмета на разговори.

— Завърши ги и ги предай, детектив.

И този път Оливас прекъсна разговора, без да й даде възможност да реагира. Тя вдигна очи и видя, че Дженкинс е дошъл при нея.

— Какво става?

— Частин идва за телефона и свидетеля. Все още сме извън играта.

— Добре. Почти приключих с кражбата.

Тръгна към своя край на стаята.

— Никога ли не ти се иска да приключиш някой случай докрай? — попита Балард.

Дженкинс — не се обърна отговори:

— Вече не.

И продължи към мястото си.

А Балард чу да се думка по вратата на стаята за разпит. Зандер Спайтс току-що бе открил, че е заключен. Балард отиде там с разписката и отвори.

— Какво става, мамка му! Заключваш ме тук като че ли съм арестант!

— Не си арестант, Спайтс. Такава е политиката на отдела. Не можем да допуснем цивилни да се разхождат из управлението.

— Добре, какво става!? Къде ми е телефонът?

— Телефонът ти е при мен и сега ще дойде друг детектив, за да говори с теб. Случаят е негов и той смята, че си много важен свидетел. Всъщност трябва да говориш с него за наградата. Сигурна съм, че може да помогне.

— Наистина?

— Да, наистина. Сега искам да влезеш вътре и да изчакаш спокойно. Ето ти разписката за телефона. Подпиши едното копие и задръж другото. Детектив Частин ще е тук всеки момент.

Посочи му стола до масата и отстъпи към вратата. Той седна и подписа разписката с химикалката, която тя му даде. Балард взе подписания екземпляр и излезе, като затвори и заключи.

Частин се появи след пет минути — мина по задния коридор. Отиде направо при Балард.

— Къде е свидетелят?

— Втора стая. Казва се Зандер Спайтс. А това е телефонът.

Вече го бе сложила в прозрачен найлонов плик за доказателства. Вдигна го и Частин го взе.

— Добре, поемам го.

— Успех.

Той се обърна и тръгна към стаята за разпити. Балард го спря.

— Виж… описах и вещите на келнерката, ако ги искаш — каза му. — Когато преди малко говорих с родителите й, баща й спомена, че приятелят й пласирал дрога. Карал и нея да продава в клуба.

Частин кимна.

— Интересно, но вероятно няма връзка.

— Вероятно няма — съгласи се Балард. — Стоката й обаче е при вещите й. Ако не ги вземеш, ще ги изпратят в лабораторията със следващия куриер.

Частин пак се завъртя на сто и осемдесет градуса, за да тръгне към стаята за разпити, но отново спря и се върна при Балард.