Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард пишеше бързо. Имаше степен по журналистика от Университета на Хавай и макар да не бе работила дълго като репортер, образованието и опитът й бяха дали умения, които бяха много полезни в тази част от полицейската работа. Справяше се добре с крайните срокове и умееше да структурира докладите и резюметата си, преди да ги напише. Използваше кратки и ясни изречени, които придаваха сила на разказа за разследването. Уменията й бяха от полза и когато даваше показания в съда. Съдебните заседатели я харесваха, защото умееше да разказва добре.

Преди петнайсет години тъкмо съдебната зала бе променила живота й. Първата й работа след университета беше да се включи в армията криминални репортери на „Лос Анджелис Таймс“. Беше настанена в офис като кутийка в съдебната сграда „Ван Найс“, от който следеше криминалните дела, както и шестте отдела на полицията на Лос Анджелис, които се грижеха за северната част на града. Един конкретен случай тогава привлече вниманието й — убийството на четиринайсетгодишна бегълка от къщи, която една нощ била отвлечена във Венис. След това била отведена в свърталище на наркомани във Ван Найс, където била изнасилвана многократно в продължение на няколко дни, след което била удушена и захвърлена в контейнер за строителни отпадъци на строителен обект.

Полицията успя да залови и да обвини двама души за това убийство. Балард отразяваше предварителните изслушвания по делото срещу обвинените. Водещият детектив даде показания и в хода на тези показания разказа за множеството изтезания и гаври, които изтърпяла жертвата, преди да умре. Детективът се просълзи на свидетелската банка. Не беше представление. Нямаше съдебни заседатели и в залата присъстваше само съдията, който трябваше да определи дали случаят трябва да влезе в съда. Детективът обаче се разплака и в този момент Балард реши, че вече не иска просто да пише за престъпленията и разследванията. На следващия ден кандидатства в полицейската академия. Искаше да стане детектив.

Започна да пише доклада в 4:28 сутринта. Макар че Синтия Хадел трябваше да бъде формално идентифицирана от патолозите, почти нямаше съмнения, че именно тя е жертвата. Балард записа името си в доклада и даде адрес на „Ла Бреа“. Най-напред посочи, че Хадел е жертва на убийство, извършено с огнестрелно оръжие, и включи основните моменти от престъплението. След това даде хронологията на случилото се, като описа какво бяха предприели с Дженкинс след обаждането на лейтенант Монро, докато бяха в болницата.

След като приключи с хронологията, я използва като схема за своето Изложение, което трябваше да съдържа по-подробно описание на случая и действията, които тя и Дженкинс бяха предприели през нощта. После премина към описване и регистриране на вещите, които бе получила в болницата и открила в шкафчето в клуба.

Преди да започне, преброи отделните предмети, които трябваше да опише, после се обади в лабораторията и се свърза с дежурния там, Уинчестър.

— Започнаха ли да регистрират доказателствата от четиримата застреляни в Холивуд? — попита го. — Трябват ми номера от архива.

Всяка регистрирана като доказателство вещ трябваше да има свой отделен архивен номер.

— Там още е хаос — отговори Уинчестър. — Още са на място и вероятно ще работят цяла нощ, може би и сутринта. Не очаквам да започнат да регистрират доказателства преди обяд. И вече са пет, между другото. Жертвите са пет.

— Да, знам, така е. Сама ще си взема номерата, Уинчестър. Благодаря.

Стана и отиде при Дженкинс.

— Отивам да взема номера от архива. Ти искаш ли?

— Да, вземи ми един.

— Веднага се връщам.

Тръгна по задния коридор, към склада за доказателства. Знаеше, че по това време там няма да намери дежурен. Никога в този час. Складът оставаше пуст, като стаята на детективите, по цяла нощ. На гишето обаче имаше книга от архива и в нея бяха записани актуалните номера на регистрираните доказателства и лични вещи до този момент. Всичко минаваше през лабораторията, където предметите се изследваха дали стават за доказателства. Тъй като лабораторията не беше в състояние да осигурява поредни номера за всички предмети, вещите, открити от Балард и Дженкинс, щяха да бъдат регистрирани под номера от участъка в Холивуд, а после изпратени в отдел „Грабежи и убийства“ за сортиране и класифициране.

Балард откъсна лист от оставения на плота бележник и записа един номер за Дженкинс, след което и седем за себе си. Номерата започваха с 06 — означението за подразделението в Холивуд. Докато се връщаше по пустия коридор към стаята на детективите, от дежурната стая, която беше в противоположната посока, долетя гръмогласен смях. Сред кикота тя долови съвсем ясно заразителния смях на лейтенант Мънро и се усмихна. Полицаите не са лишени от чувство за хумор. Дори в дълбините на нощта, по време на смяна, изпълнена с насилие, откриваха за какво да се смеят.