Майкл Коннелли - Късното шоу

— Значи, бил си в „Танцьорите“, когато онзи е започнал да стреля?

— Точно така — отговори Спайтс. — Бях там.

— Сам ли?

— Не, бях с Метро, един приятел.

— Как е истинското име на Метро?

— Не знам всъщност. За мен е Метро.

— Къде се запозна с него?

— И той работи в „Кикс“. Там се запознахме.

— Добре. Значи, кога отиде в „Танцьорите“?

— Снощи. Към полунощ.

— И видя стрелбата?

— Не съвсем, защото беше зад гърба ми. През две сепарета. Не видях какво точно става. Когато обаче започна, си правех селфи, така че съм снимал първия изстрел. Откачено, нали?

— Покажи ми.

Спайтс извади айфона си от джоба на фланелата и намери снимката.

— Имам три снимки — каза той. — Ето, разгледай ги.

Сложи телефона на масата между двамата и го плъзна към Балард. Тя огледа снимката на дисплея. Отпред, в средата, беше Спайтс, но над дясното му рамо се виждаха силуетите на хората в другите сепарета. Не се различаваха лица. Хората от видеолабораторията щяха да опитат да подобрят изображението.

— Продължавай подкани я Спайтс. — И самият изстрел е там.

Балард плъзна с показалец втората снимка, която беше като първата, но третата прикова вниманието й. Обективът беше уловил светъл отблясък във второто сепаре зад рамото на Спайтс. Наистина беше направил снимката в самото начало на стрелбата. Беше уловил пламъка от цевта. Тъй като телефонът имаше „Лайв Фото“, беше заснел секундата преди стопирания отблясък от пламъка. Балард пусна записа няколко пъти и видя, че в тази една секунда ръката на убиеца се вдига с оръжието и след това стреля.

Балард увеличи снимката с пръсти и сложи отблясъка от цевта в центъра на екрана. Беше много неясно, но успя да различи гърба на стрелеца, обърнат към обектива. Виждаше неясните очертания на тила и лявото му рамо. Дясното му рамо беше повдигнато, защото държеше оръжието и го беше насочил към мъжа срещу себе си, който миг след това щеше да се свлече настрани и да увисне извън сепарето. Лицето на простреляния беше неясно, защото се бе сепнал и бе опитал да се отдръпне при вида на оръжието.

— Обзалагам се, че могат да го оправят или подобрят — каза Спайтс. — Има ли награда или нещо такова?

Балард го погледна над телефона, сякаш изведнъж беше прозряла истинския мотив, заради който бе дошъл в полицията.

— Награда? — учуди се тя.

— Ми да. Нали помагам да се реши случаят — каза Спайтс.

— Не знам да има награда.

— А трябва да има. Бях в опасност.

— Ще говорим за това по-късно. Сега ми кажи какво се случи, след като онзи започна да стреля. Ти какво направи?

— С Метро се мушнахме под масата и се скрихме — отговори Спайтс. — А онзи изтича покрай нашата маса и застреля още хора. Изчакахме да си отиде и се чупихме.

Балард изпрати снимката с пламъка от изстрела на собствения си телефон, после попита:

— Спайтс, знаеш ли къде живее Метро?

— Не — отговори Спайтс. — Тази вечер излязохме за първи път, а и двамата имаме коли.

— Добре, ще го открием през „Слик Кикс“, ако се наложи.

— Трябва да е на работа.

— И съжалявам, но ще трябва да задържим телефона ти известно време.

— А?! Мамка му! Нали препрати снимката на твоя телефон!? Имаш я!

Посочи айфона си.

— Разбирам — каза Балард, — но телефонът ти има функция „лайв фото“, така че нашата лаборатория може да успее да извади стопирани кадри от мига преди изстрела. Като че ли пистолетът се вижда по-ясно, преди ръката на стрелеца да трепне от изстрела. Може да се окаже много полезно и мисля, че ще искат апарата, на който е направена снимката, а не просто копие на самата снимка. Ще трябва да погледнат телефона ти.

— Мамка му! Колко време?

— Не мога да кажа, но да се надяваме, до няколко дни.

Знаеше, че го лъже. Вероятно никога нямаше да си получи телефона, защото щяха да го регистрират като доказателство. Предпочиташе обаче да остави това обяснение на някой от „Грабежи и убийства“.

— А какво ще правя без телефон през това време? — попита Спайтс ядосано.

— Може да вземеш някой назаем или да си купиш еднодневка — предложи му Балард.

— Мамка му!

— Искам да почакаш тук, докато ти напиша разписка за телефона.

— По дяволите! Трябва поне да има награда!

Балард стана.

— Ще видя какво може да се направи. И ще се върна веднага щом разпечатам разписката.

Излезе от стаята и отиде при Дженкинс, който продължаваше да се бори с клавиатурата.

Вдигна телефона пред очите му и чукна снимката, като активира краткия видеозапис пред него.