Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ясно. Благодаря ти, Фернандес. Длъжница съм ти.

— Успешен лов, Балард.

След като свърши разговора, тя извади снимката на синините на Рамона и отново се зае да ги проучва. Сега ставаше ясно — Д и О, от ДОБРО и Л и О от ЗЛО. Изглеждаха почти еднакво гледани и отпред, и огледално.

Балард знаеше, че е малко вероятно да са върнали на Трент боксовете, с които са го арестували. И че три години след ареста са били унищожени от отдела за съхраняване на доказателства. Ако обаче бяха част от някаква парафилия — садо-мазохистична фантазия в този случай, — не беше трудно да повярва, че се е върнал там, откъдето е взел първите боксове, и се е сдобил с втори чифт.

Инжекцията адреналин, която бе усетила по-рано вечерта, сега се превърна в локомотив, който препускаше във вените й. За нея Трент вече не беше просто оперативно интересен. Локомотивът бе отминал тази гара. Вече беше убедена, че това е нейният човек, и нищо не би могло да се сравни с момента на това прозрение. Това е Светият Граал на детективската работа. Няма нищо общо с доказателства или юридически процедури, или вероятна причина. Просто го усещаш. Нищо в живота й не би могло да се сравни с това. Беше го чакала от доста време, откакто работеше в Късното шоу, но сега усещаше дълбоко в себе си, че то е причината да не иска да напусне тази работа никога, където и да я сложат, каквото и да говорят за нея.

Балард се качи в стаята за инструктаж рано. Това време винаги беше удобно, за да се сприятеляваш с колегите, да чуеш клюките от управлението, да научиш нова информация от улицата. Седем униформени вече бяха седнали по столовете, сред тях Смит и Тейлър. Имаше и две жени, които Балард познаваше, защото се бяха засичали в съблекалнята. Както можеше да се очаква, разговаряха за петорното убийство в клуба предната вечер. Един от полицаите обясняваше, че от „Грабежи и убийства“ били наложили пълна тишина по случая и дори не били съобщили имената на жертвите вече двайсет и четири часа след престъплението.

— Била си вътре, Рене — каза Херера, едната от жените. — Какво се знае за жертвите? Кои са?

Балард сви рамене.

— Нищо не се знае. Аз се занимавах с една от периферните жертви, келнерката. Не ме допуснаха до вътрешния кръг. Видях трима застреляни в едно сепаре и не знам кои са.

— Разбира се, че няма да те допуснат, щом Оливас командва — каза Херера.

Това беше напомняне, че в полицейското управление нищо не може да остане скрито. Месец след прехвърлянето й в Холивуд всички знаеха, че е загубила, когато са гледали жалбата й срещу Оливас, макар че личните въпроси би трябвало да остават тайна по закон.

Балард опита да смени темата.

— Когато идвах, видях, че вътре има хора от „Грабежи и убийства“ — каза тя. — Да не са пропуснали нещо снощи?

— Аз пък чух, че не са си тръгвали — каза Смит. — Занимават се е това от почти двайсет и четири часа.

— Това трябва да е някакъв рекорд — добави Херера.

— Засега рекордът е случаят Фил Спектър — четирийсет и осем часа на местопрестъплението с криминалистите — обади се Смит. — А имаше само един труп.

Спектър беше известен музикален продуцент, убил жена, която завел в дома си от един бар. Случаят беше на шерифа, но Балард реши да не навлиза в подробности.

В стаята скоро дойдоха и други полицаи, след които се появи и лейтенант Мънро. Зае мястото си зад катедрата пред столовете и обяви начало на инструктажа. Беше сух и монотонен. Както обикновено, даде данни за престъпността в района, като спомена и кражбата на кредитна карта, с която Балард и Дженкинс се бяха занимавали предната вечер. Мънро нямаше новини за стрелбата в „Танцьорите“, дори нямаше и полицейски портрет на заподозрения по описания. Докладът му не продължи и десет минути. Завърши, като се обърна към Балард:

— Рене, имаш ли да добавиш нещо?

— Не много. Снощи имахме нападение. Жертвата още е в кома. Станало е на пиацата за транссексуални и всичко, до което някой се добере в тази връзка, ще е добре дошло. Обърнете внимание, че извършителят е използвал метални боксове. Разпитайте за това. Освен това и петимата застреляни в „Танцьорите“ времената са спокойни.

Колегите й се засмяха.

— Добре — изхъмка Мънро.

После премина към вътрешните съобщения за графиците и обучението за работа с личните видеокамери. Балард искаше да си тръгне, но знаеше, че ще е грубо, така че извади телефона си и провери съобщенията си дискретно, с дисплея до бедрото си. Видя, че няколко минути преди това е получила съобщение от Дженкинс. Просто проверяваше какво е положението, както обикновено, когато работеха отделно.