Майкл Коннелли - Късното шоу

Питаше за името на заподозрения, в случай че нещата се объркат и се наложи да го гонят без помощта на Балард. Тя му даде подробностите за Нетълс и прекъсна разговора. Превключи радиостанцията си на честота 4 и се върна в рецепцията при служителя.

— Как плаща за стаята си господин Нетълс?

— Плаща в брой — отговори служителят. — На всеки три дни плаща три дни напред. Платил е до понеделник.

— Получавал ли е тук доставки?

— Доставки?

— Да. Кашони, писма. Някой изпращал ли му е нещо?

— Няма как да знам. Работя само нощем. Доставят му само пица. Всъщност последно му донесоха пица преди два часа.

— Значи си го виждал? Ще ми кажеш ли как изглежда?

— Да, един-два пъти дойде да плати стаята късно вечерта.

— На колко години е?

— Не знам. Двайсет и няколко. Не ме бива в тези неща.

— Едър, дребен?

— По-скоро едър. Като че ли тренира.

— Кажи ми за безплатния уайфай.

— Какво да кажа? Безплатен е. Какво друго?

— Всяка стая ли има рутер, или има един рутер за целия хотел?

— Машинарията е там, отзад.

Посочи с палец през рамо стаичката зад гърба си. Балард знаеше, че историята на рутера може да се проследи и така да се докаже, че Нетълс е правил покупки онлайн с кредитната карта на Леели Ан Лантана. За това обаче щеше да е нужна заповед, а също така отделът за търговски престъпления трябваше да отдели време и пари, които силно превишаваха значимостта на случая.

— А телефони? В стаите има ли телефонни линии?

— Да, имаме телефони. Освен в две стаи, в които откраднаха апаратите. Не сме ги сменили.

— В осемнайсет има ли телефон?

— Да, има.

Балард кимна. Обмисляше как да накара Нетълс да излезе от стаята си, за да го разпита и евентуално да го арестува.

— Можеш ли да изгасиш светлината в нишата, в която е автоматът за кока-кола?

— Мога. Тук има ключ. Той обаче изключва светлината и в нишата на втория етаж.

— Няма проблем. Изгаси и двете. След това искам да позвъниш в стаята му и да му кажеш да дойде до рецепцията.

— Как ще стане това? Наближава три сутринта.

Посочи зад гърба си към часовниците, за да подчертае колко късно е да звъни в стаята на Нетълс. Като по поръчка радиостанцията на Балард изписука и се чу кодът й. Тя вдигна и отговори.

— Шест-Уилям-двайсет и шест. На позиция ли сте?

— Потвърждавам.

Позна гласа. Смит. Вече беше сигурна, че зад гърба й стои здравеняк полицай, който не се шегува.

— Добре. Стойте там. Когато ви се обадя, влезте през главния вход и не пускайте никого да излиза. Заподозреният кара пикап форд, 1990-а година, сребрист.

— Разбрах. Има ли оръжие?

— Не се знае.

Смит чукна два пъти бутона на радиостанцията, за да потвърди.

— Добре. Пет минути — каза Балард. — Ще чукна по радиото, за да сте готови, след това ще дам сигнал да тръгвате.

Служителят на хотела я гледаше ококорено. Балард се обърна към него.

— Добре. Сега искам да вдигнеш телефона на стая осемнайсет и да кажеш на Нетълс, че току-що са идвали полицаи и са питали за него.

— Защо?

— Защото точно това се случи. И защото искаш да продължиш да помагаш на полицията на Лос Анджелис.

Мъжът мълчеше. Явно сериозно се безпокоеше да не се забърка в нещо.

— Виж — насърчи го Балард, — ти няма да лъжеш онзи тип. Ще му кажеш самата истина, защото точно това стана. Не усложнявай нещата излишно, Кажи нещо от рода на: „Извинявай, че те будя по това време, обаче един детектив от полицията току-що питаше за тебе“. Той ще те попита дали полицаите още са тук, а ти ще кажеш, че мислиш, че са си отишли. Толкова, нищо повече. Ако те пита още нещо, кажи му, че те търсят по телефона и трябва да затваряш. Кратко и просто.

— Защо обаче искаш той да разбере, че си била тук? — настоя служителят.

— Просто опитвам да го сплаша, за да излезе от стаята, понеже ще е по-безопасно да се приближа до него. Това е. Сега ми дай три минути и се обади. Става ли?

— Ами… да.

— Добре. Съдействието ти се оценява високо от местната полиция.

Балард излезе от рецепцията, мина по пътеката пред стаите и стигна до стая 18. Влезе в нишата вдясно от вратата. Лампата горе беше изгасена, но самият автомат светеше ярко, а Балард имаше нужда от прикритие, не от светлина. Бръкна зад машината и издърпа щепсела. Сега стана наистина тъмно. Тя отстъпи в сянката и зачака. Погледна си часовника, за да види дали са минали трите минути.

Почти веднага след това чу телефонен звън зад стената на стаята. Четири позвънявания, преди да чуе мърморещ ядосан отговор. Чукна бутона на микрофона два пъти, за да предупреди колегите си.