Майкл Коннелли - Късното шоу

Продължи да чува приглушен глас през стената и предположи, че Нетълс задава въпроси на рецепциониста. Отиде до ъгъла на нишата, така че да може да вижда пикапа.

Миг след това вратата се отвори. Преди да погледне, Балард се дръпна максимално назад, включи микрофона на радиостанцията и прошепна:

— Действаме!

Надникна от нишата и видя мъж, само по джинси, да товари картонен кашон в каросерията на пикапа. Беше с гръб към нея и тя видя дръжката на пистолет, мушнат в колана му отзад.

Това променяше нещата. Тя бързо извади оръжието си от кобура и излезе от нишата. Мъжът, който се бореше с тежкия кашон, не я видя, когато го приближи отзад. Тя насочи пистолета си и вдигна радиостанцията към устата си.

— Заподозреният е въоръжен! Заподозреният е въоръжен!

След това пусна радиостанцията на земята и зае бойна поза — улови оръжието с две ръце и го насочи към Нетълс. В този момент осъзна грешката си — не би могла да следи едновременно типа край пикапа и вратата на стая 18. Ако в стаята имаше и друг човек, двамата щяха да имат предимство. Запристъпва настрани, за да вижда и двете евентуални опасности, и извика:

— Полиция! Да виждам ръцете ти!

Мъжът замръзна, но не се подчини. Продължаваше да държи кашона.

— Сложи длани на покрива на пикапа! — добави Балард.

— Не мога — отвърна мъжът. — Ако го направя, кашонът ще падне… Трябва да…

В този момент дойде полицейската кола. Балард не изпускаше Нетълс от очи, но с периферното си зрение следеше и патрулката. Изпита облекчение. Знаеше обаче, че опасността не е преминала.

Изчака колата да спре и полицаите да излязат, за да има три оръжия, насочени към заподозрения.

— По очи! — извика Смит.

— Лягай! — добави Тейлър.

— Кое да бъде? — извика онзи в отговор. — Тя каза да си сложа ръцете на покрива.

— Лягай, задник, или ще те просна! — извика Смит.

В гласа му имаше достатъчно напрежение, за да е ясно, че търпението му се е изчерпало, а Нетълс беше достатъчно умен, за да го схване.

— Добре, добре. Лягам — извика. — Спокойно! Лягам по очи!

Отстъпи назад и пусна кашона. Нещо стъклено вътре се счупи. Мъжът се обърна към Балард с вдигнати ръце. Тя вече не виждаше пистолета, така че се съсредоточи върху ръцете му.

— Задници! — изруга Нетълс. — Заради вас си счупих нещата.

— На колене! — извика Смит. — Веднага!

Заподозреният подви крака един по един, коленичи, после легна по очи на асфалта и сложи длани на тила си. Познаваше процедурата.

— Балард, задръж го — извика Смит.

Тя прибра пистолета си, пристъпи напред и извади белезниците от колана си. Притисна гърба на Нетълс с лявата си ръка, а с дясната извади пистолета от колана му и го плъзна по асфалта към униформените. След това притисна гърба му с коляно и дръпна ръцете му надолу, една по една, за да ги закопчае с белезниците. Щом и втората гривна щракна около китките му, извика на униформените:

— Код четири! Всичко е наред!

Арестуваният беше идентифициран като Кристофър Нетълс. Това обаче дойде от задния му джоб, не от самия него. В мига, в който щракнаха белезниците, той заяви, че иска адвокат и отказва да говори. Балард го предаде на Смит и Тейлър и тръгна към отворената врата на стая 18. Отново извади оръжието си, защото трябваше да провери стаята и да се увери, че никой не се крие там. Тази вечер съквартирантката на Бесния понеделник вече я бе изненадала и тя нямаше да допусне да се случи пак.

Стаята беше пълна с кутии и кашони от неща, поръчани онлайн. Нетълс беше развил сериозен бизнес — купуваше стока с крадена кредитна карта и я продаваше или залагаше в заложни къщи. Балард се увери, че вътре няма друг човек, и излезе.

Понеже Нетълс беше освободен условно при излежаване на присъда за криминално престъпление, Балард не беше длъжна да преминава през конституционните процедури, защитаващи гражданите от незаконно задържане и претърсване. Според правното определение предварителното освобождаване под условие означаваше, че Нетълс все още е под опеката на щата. Приемайки условията, той се бе отказал от защита. Служителят, който отговаряше за него през този период, имаше право да влиза в дома му, в колата му и на работното му място, без да му е нужно дори кимване от съдия.

Балард извади мобилния си телефон и позвъни на Роб Комптън — щатския отговорник за предсрочно освободените, придаден към полицейското управление в Холивуд. Събуди го. Беше го правила и друг път и знаеше каква реакция може да очаква.