Майкл Коннелли - Късното шоу

— Какво сънува? — попита Комптън.

— Защо? Да не би да говорех насън?

— Не, просто… изглеждаше много напрегната.

— Мисля, че сънувах баща ми.

— Къде е той?

— Почина. Удави се.

— Съжалявам.

— Беше отдавна… повече от трийсет години.

Върна се мигновен спомен от съня. Въздушният мехур, който се издига към повърхността като зов за помощ.

— Искаш ли да дойдеш за риба с нас? — попита Комптън.

— А, не. Ще погреба със сърфа, после ще поработя — отвърна Балард. — Благодаря все пак. Някой ден ще се радвам да се запозная със синовете ти.

Комптън стана от леглото и отиде до тоалетката. Взе портфейла си и го напъха в джоба на джинсите си. Балард го наблюдаваше. Имаше широк мускулест гръб, два лъча от татуираното на него слънце се показваха над яката на тениската му.

— Къде ще ги заведеш?

— На скалите до входа на марината — отговори той.

— Там позволено ли е да се лови риба?

Той й показа значката си, после я закопча на колана си. Намекът беше ясен. Ако някой опиташе да му каже, че риболовът край Марина дел Рей е забранен, щеше да приложи правилото за изключване на право-охранителните органи.

— Мога да мина оттам със сърфа — каза тя. — Ще опитам да ви намеря.

— Да, мини — каза той. — Ще се постараем да не те закачим с някоя кука.

Обърна се от тоалетката с усмивка, готов да тръгва.

— В хладилника има портокалов сок. Съжалявам, нямам кафе.

— Всичко е наред — отвърна тя. — Ще се отбия в „Старбъкс“.

Той дойде при нея и пак седна на леглото.

— Значи си била малка, когато баща ти се е удавил?

— На четиринайсет.

— Какво стана?

— Сърфираше, попадна под вълна и повече не се появи.

— Ти там ли беше?

— Да, но не можех да направя нищо. Тичах по пясъка и пищях като луда.

— Гадно. А майка ти?

— Нея я нямаше. Тя не беше част от живота ми. Нито тогава, нито сега.

— Какво направи, след като той умря?

— Ами, продължих да живея, както живеехме и преди. На брега, на канапетата на приятели, ако стане много студено. После, след година, дойде баба ми и ме намери и ме доведе отново тук, когато бях на шестнайсет. Баща ми беше от Вентура.

Комптън кимна. Имаха интимни отношения, но никога не бяха споделяли интимните моменти от живота си. Балард не се бе запознала със синовете му и дори не знаеше имената им. Не го бе питала за развода му. Даваше си сметка, че това би могло да ги сближи, но и да ги отчужди един от друг.

Тя седна на леглото и той я прегърна.

— Значи, ще те виждам по-често, нали? Ще ми се обаждаш… И не само за работа.

— Добре — отвърна тя. — Благодаря за снощи все пак.

— За теб винаги, Рене.

Той се наведе да я целуне, но тя извърна лице.

— Ти си си измил зъбите. Аз не съм.

Целуна го по рамото и му каза:

— Дано кълве днес.

— Ще ти пратя снимка, ако хванем нещо — обеща той.

Стана и излезе от стаята. Балард чу пътната врата да се затваря, после звука от мотора на колата му отпред. Замисли се над нещата за момент, после стана и отиде в банята. Чувстваше се някак зле. Сексът след края на нощната смяна никога не беше добър. Беше бърз, повърхностен, често груб и служеше на стремежа някак да се утвърди животът, чрез плътско удовлетворение. Балард и Комптън не бяха правили любов. Просто бяха получили един от друг това, от което имаха нужда.

Когато излезе от душа, нямаше избор освен да облече дрехите от предния ден. Долови миризмата на примесена с адреналин пот по блузата си от момента, в който видя, че Нетълс има пистолет. Замисли се за момент и го преживя отново. Усещането беше пристрастяващо и опасно и тя се запита дали нещо с нея не е наред, щом толкова копнее за нещо такова.

Щеше да си облече чисти дрехи, преди отново да отиде на работа. През деня трябваше да открие бившата жена на Томас Трент — беше го напуснала няколко месеца след ареста на булевард „Сепулведа“ и вероятно знаеше доста от тайните му. Преди това трябваше да реши дали да говори с нея открито, или да я въвлече в разговор, без да й казва, че е полицай.

Докато се гледаше в огледалото и приглаждаше косата си с пръсти, усети, че телефонът й вибрира — беше получила съобщение.

Изненадана, че батерията все още не е умряла напълно, Балард извади телефона от джоба на сакото си и погледна екрана. Видя, че е пропуснала обаждане от Дженкинс, който бе звънял, когато тя беше в банята, и от Сара, гледачката на кучето, която питаше дали има намерение да вземе Лола скоро.

Най-напред пусна съобщение на Сара — извини се за закъснението и обеща да вземе Лола до един час. След това се обади на Дженкинс — мислеше, че просто е искал да провери как е минала предната нощ.