Майкл Коннелли - Късното шоу

— Рене, не мога — каза й.

— Добре, кажи ми поне какво е станало. Защо е в гаража?

— Смятаме, че е бил нападнат снощи, когато се е прибирал. Убиецът може да го е чакал вътре или, по-вероятно, е бил вън и се е вмъкнал след него в сляпото петно на огледалото за обратно виждане, когато е вкарвал колата.

— По кое време е станало?

— Жена му си е легнала в единайсет. Получила е съобщение от Кени, че ще работи поне до полунощ. Тази сутрин се събужда и вижда, че не се е прибрал. Изпратила му съобщение, но той не отговорил. Излязла да хвърли боклук в контейнера и го намерила. Било около девет.

— Къде е улучен?

— Както е седял зад кормилото, в лявото слепоочие. Надявам се да не е разбрал какво се случва.

Балард се замисли за миг — сърцето й се сви от едновременно чувство на тъга и гняв.

— И Шелби не е чула изстрела? Ами Тайлър?

— Тайлър е бил при приятел от волейболния отбор. Шелби не е чула нищо, защото вероятно е имало импровизиран заглушител. По тялото и вътрешността на косата имаме фибри и някаква течна субстанция. Лепкава. Мислим, че е портокалова напитка, но последно ще каже лабораторията.

Балард кимна. Стедман имаше предвид саморъчните заглушители от литрова пластмасова бутилка, която се запълва с памук, книжни салфетки или подобна материя, после се закрепва за цевта с лепенка. Така можеше значително да се намали трясъкът от изстрела, но пък наоколо се разхвърчаваше материал от бутилката.

И вършеше работа само за един изстрел. Стрелецът трябваше да е уверен, че ще свърши работата с него.

— Къде е бил снощи? — попита Балард. — Какво е правил?

— Лейтенантът всъщност го освободи в шест — отговори Стедман. — Преди това е работил осемнайсет часа без прекъсване и лейтенантът му каза да отиде да почива. Не се е прибрал у дома обаче. Според Шелби й е изпратил съобщение, че ще отиде да притисне свидетел и ще се прибере късно.

— Тази ли дума е използвана в съобщението? „Притисне“?

— Така казаха, да.

Балард бе чувала Частин да използва тази дума многократно, когато бяха партньори. За него „притискане“ означаваше да решиш трудна ситуация. Трудностите можеше да са всякакви, но най-често включваха издирване на свидетел, който не иска да дава показния и който трябва да бъде контролиран и заставен да отиде в съда и да говори.

— Кой е бил свидетелят?

— Не знам. Някой, за когото е чул или за когото са му казали.

— И е работел сам?

— Той беше камшикът на отдела. Знаеш… откакто ти… беше преместена…

Наричаха Камшик детектива, който се е издигнал до ролята на втори след лейтенанта. Най-често това беше човек, когото готвят за повишение и който няма определен партньор. Това обясняваше защо Частин е излязъл сам.

— Как е Шелби? — попита Балард.

— Не знам — отговори Стедман. — Не съм говорил с нея. Лейтенантът е при нея, вътре.

Споменаването на Оливас като че ли го повика. Балард видя зад рамото на Стедман как лейтенантът излиза от гаража и се запътва към тях. Беше си свалил сакото и беше навил ръкавите на бялата си риза, така че се виждаше раменният кобур — пистолетът от дясната страна, два пълнителя с патрони от лявата.

— Идва, ето го! — прошепна Балард на Стедман. — Кажи ми да се махам! Говори високо!

Мина секунда, преди той да схване за какво го предупреждава.

— Казах ти! — изръмжа заканително. — Не може да идваш тук. Върни се при…

— Кори! — извика Оливас зад него. — Аз ще се оправя.

Стедман се обърна, сякаш едва сега разбираше, че Оливас е зад гърба му.

— Тя си тръгва, лейтенант — каза той. — Не се безпокой за нея.

— Не, ти влизай вътре — каза Оливас. — Трябва да поговоря с Балард.

Оливас изчака Стедман да се отдалечи към гаража. Балард го гледаше изпитателно, в очакване на словесна атака.

— Балард, имала ли си контакт с Частин вчера? — попита той.

— Не и след като му предадох свидетел сутринта след стрелбата — отговори тя. — Не и след това.

— Добре. В такъв случай трябва да си тръгваш. Не си добре дошла тук.

— Той ми беше партньор.

— Някога. Докато не го въвлече в лъжите си. Не си мисли, че сега ще можеш да заличиш стореното.

Балард разпери ръце и се огледа, сякаш питаше има ли кой да го чуе, както стоят на алеята към къщата.

— Кого лъжеш? Тук няма никого. Не ми казвай, че си си го повтарял толкова често, че вече сам си повярвал!

— Балард, ти…

— Двамата с теб знаем точно какво се случи. Показвал си неведнъж, че траекторията ми в отдела зависи от теб и че или ще ти бутна, или ще ме избуташ от отдела. Тогава, на коледното парти, опита да натикаш езика си в гърлото ми. Мислиш ли, че като ме лъжеш в очите, ще ме убедиш, че не се е случило?